Тайният орден

— Ще ме давите ли?

Харват наклони глава.

— Всичко е възможно. Зависи от теб.

Палмър откъсна две ленти тиксо от ролката и притисна едната в посивелите косми на гърдите на Джейкъбсън, а другата на също така окосмената лява страна под мишницата му. Хвана двете ленти в ъглите и с рязко движение ги отлепи.

Шефът по сигурността изкрещя от изненада и болка. Когато Ашби сложи самозалепващи се тампони на вече обезкосмените ивици кожа, Харват сподели с него нещо, което беше научил от досието му.

— Преди си пил и „Крестор“, и „Липитор“. А сега си на нещо, което не мога дори да произнеса. В досието ти има и други лекарства за сърце, което ми показва, че…

— Как, по дяволите, си се докопал до медицинското ми досие?

Джейкъбсън се беше втренчил в него.

— Така — продължи Харват. — Според медицинското ти досие или имаш болно сърце, или в семейството ти има сериозна история на сърдечно заболяване. И в единия, и в другия случай заедно ще проведем малък стрес тест.

Още преди да е изрекъл думите, Харват забеляза как тикът пробягва по лицето на мъжа отново.

Кабели бяха пуснати от самозалепващите се тампони до малкия черен куфар „Сторм“, чийто капак беше отворен и обърнат към Джейкъбсън. Той не виждаше какво има вътре, но инстинктът му подсказваше, че това е дефибрилатор, предназначен да подава все по-опасни електрошокове на сърцето му. Когато младата жена свали обувките и чорапите му и постави краката му в кофата с вода, той разбра със сигурност, че е преценил правилно.

— Тази част може наистина да стане неприятна — каза Харват. — Може умът ти да се залута в няколко посоки, затова ми позволи да те спася от беда. Ето какво знам. Знам, че Фил Дъркин движеше няколко оперативни програми в сянка извън Централното разузнавателно управление. Една от тези програми беше екип за политическа дестабилизация. Да или не?

— Майната ти! — каза Джейкъбсън.

— Грешен отговор! — отвърна Харват, като кимна на Палмър.

Палмър се приготви зад отворения капак на куфарчето, сякаш се готвеше да включи някакъв прекъсвач. Но докато правеше това, Джейкъбсън се обади:

— Чакай.

— Да или не? — изкомандва Харват.

— Чакай… Аз…

Харват погледна Палмър и каза:

— Той протака. Пускай електрошока.Силно!

— Да — бързо каза Джейкъбсън. — Дъркин ръководеше екипа, а Том Къшинг го движеше.

Вече бяха стигнали донякъде. Време беше да се разбере дали онова, което Старк е казал на Бил Уайс в Бостън, е вярно.

— Занимаваше ли се екипът на Къшинг с Арабската пролет?

Шефът по сигурността кимна.

— Екипът на КъшингбешеАрабската пролет. Те организираха всичко. Чак до продавача на плодове, който даде началото в Тунис.

— А в Йордания? — намеси се Райън — И Йордания ли е в списъка?

Тя проговаряше за пръв път по време на разпита и двамата — Джейкъбсън и Харват — я погледнаха.

— Кажи ми! — нареди тя.

— Нямам представа — отвърна Джейкъбсън. — Всички тези страни са еднакви, ако питате мен. Не бих могъл да ги различа на картата, а и пет пари не давам.

— Бившият председател на федералния резерв, Сойър, финансираше ли оперативните програми на Дъркин, преди да умре? — попита Харват.