Кралят на зимата

Лайгесак избърса с ръкав сополивия си нос. След това се огледа и като се увери, че никой не ни слуша, тихо продължи:

— Мордред вече беше съвсем пиян, а половината от хората му беснееха голи и се кълняха, че могат да победят войска десет пъти по-голяма от нашата. Трябваше да изчакаме Артър, но принцът ни заповяда да нападнем.

— Ти беше ли там? — попитах аз, отворил широко очи.

— Да — кимна той с глава. — С Мордред. А как се биха саксите, мили Боже. Обградиха ни и ние — петдесет брити — започнахме много бързо да намаляваме или да изтрезняваме. Аз стрелях непрекъснато с лъка, копиеносците направиха стена от щитове, но саксите ни сечаха с мечове и брадви. Тъпаните им не преставаха да бият, магьосниците им виеха, а аз си мислех, че е дошъл последният ми час. Свърших стрелите, грабнах копие. Бяхме останали не повече от двадесет души и всички на края на силите си. Знамето с дракона беше пленено, кръвта на Мордред изтичаше, а ние бяхме опрели гръб в гръб и очаквахме смъртта. И тогава се появиха хората на Артър.

Лайгесак замълча и поклати мрачно глава.

— Менестрелите ви разправят, че в онзи ден земята била подгизнала от кръвта на саксите, пролята от Мордред. Но не беше Мордред, момче, а Артър. Той убиваше и убиваше. Той върна знамето, уби магьосниците им, изгори бойните им тъпани и преследва оцелелите до здрач, а пълководеца им уби при Едуис Хенгстоун на лунна светлина. Затова сега саксите са такива примерни съседи, момче. Не защото Мордред ги би, а защото си мислят, че Артър се е върнал в Британия.

— Но той не е тук — мрачно казах аз.

— Великият крал не му разрешава да се върне. Великият крал го обвинява… — Лайгесак отново се огледа — Великият крал смята, че Артър е искал Мордред да умре, за да заеме неговото място и сам да стане крал. Но това не е вярно. Артър не е такъв човек.

— А какъв? — попитах аз.

Лайгесак сви рамене сякаш да ми покаже, че отговорът не е лесен, но тогава видя, че Мену се връща и заповяда:

— Нито дума повече, момче, нито дума.

Всички бяхме слушали подобни истории, но Лайгесак беше първият човек, когото чувах да твърди, че е участвал в Битката при Белия кон. По-късно аз реших, че той изобщо не е бил там, а е спретнал тази историйка, за да си спечели възхищението на едно момче. И все пак разказът му беше доста правдоподобен. Мордред наистина е бил глупав пияница. Артър побеждава, но въпреки това Утър го праща отново отвъд морето. И Мордред, и Артър са синове на Утър, но Мордред е любимият наследник, а Артър е копеле. Изпращането на Артър в изгнание обаче не успя да помрачи вярата на всеки думнонец, че този незаконен син бе най-светлата надежда на кралството — младият воин, който щеше да ни спаси от саксите и да върне Загубените земи на Лоегир.

Втората половина на зимата беше по-мека. Виждахме вълците да обикалят отвъд насипа пред Инис Уидрин, но нито един не се приближи до Хълма (въпреки че някои от по-малките деца правеха вълчи магии и ги криеха под колибата на Друидан с надеждата, че някой голям звяр ще прескочи дървената ограда и ще отнесе джуджето в бърлогата си за вечеря. Магиите не подействаха.) Зимата си отиваше и ние всички започнахме да се подготвяме за големия пролетен празник Белтейн с неговите огромни огньове и среднощни пирове. Но се случи нещо друго, което развълнува обитателите на Хълма.