Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Политика, момче, политика.
— Каква политика?
Гудован въздъхна сякаш въпросът ми беше доказателство за неизлечима тъпотия, но той винаги така правеше, когато го питаха нещо. След това ми обясни.
— Норуена е млада и може отново да се омъжи. Мордред е невръстно бебе и има нужда от закрила. А кой може да осигури по-надеждна закрила от един крал? Още по-добре би било, ако този крал е враг, защото бракът с принцесата и попечителството над престолонаследника ще го превърнат в приятел на Думнония. Съвсем просто е, нали момче? Ако беше помислил малко, щеще и сам да се досетиш и нямаше да ми губиш времето с глупави въпроси.
Той ме цапна леко по ухото за наказание и добави:
— Но той ще трябва да се откаже от Ледуис за известно време.
— Ледуис? — попитах аз.
— Любовницата на Гундлеус, глупчо. Да не мислиш, че има крал, който спи сам в леглото си? Но за Гундлеус се говори, че е толкова влюбен в Ледуис, че дори се е оженил за нея. Разправят, че я отвел на Могилата на Лиу и накарал своя друид да ги венчае. Само че аз не вярвам кралят на Силурия да е такъв глупак. Ледуис не е от благороден произход. Ти не трябваше ли днес да проверяваш по списъка плащанията на рентите, както ти нареди Хюел?
Предпочетох да не отговарям на този въпрос и се загледах в Гундлеус и неговите телохранители, които внимателно стъпваха по разкаляната пътека към сградата. Силурският крал беше висок, добре сложен мъж на около тридесет години. Трябва да е бил съвсем млад, когато неговите воини заловиха майка ми, а мен хвърлиха в ямата на смъртта. От онази черна и кървава нощ бяха изминали десетина години, но той беше все така красив, с дълга черна коса, а по двуострата му брада нямаше нито един бял косъм. Той носеше наметало от лисичи кожи, кожени ботуши до коленете, червеникавокафява туника, а мечът му беше скрит в червена ножница. Мъжете от охраната му бяха облечени с подобни дрехи. Те всички бяха доста едри и се извисяваха над недъгавите копиеносци на Друидан. Силурците бяха въоръжени с мечове, но не носеха нито едно копие или щит, а това беше доказателство, че са дошли с мир.
Когато Танабурс мина покрай мен, аз неволно се свих. Бил съм толкова малък, когато ме е хвърлил в ямата. Невъзможно беше старецът да познае в мен момчето, измамило смъртта. Освен това след като тогава не успя да ме убие, сега нямаше защо да се страхувам от него. Въпреки това аз се свих пред друида на Силурия. Той имаше сини очи, дълъг нос и отпусната лигава уста. Танабурс беше закачил малки кости по краищата на дългата си провиснала коса и те тракаха при всяко негово движение. Епископ Бедуйн тръгна в крак с Гундлеус, за да го поздрави с добре дошъл и да го увери каква чест беше за Хълма това кралско посещение. Двама от хората на Гундлеус носеха тежък сандък, в който вероятно бяха подаръците за Норуена.
Гостите забиха знамето с лисицата в земята пред вратата и влязоха в замъка. Хората на Лайгесак застанаха отпред и не пускаха никого вътре. Но аз бях израсъл на Хълма и знаех как да се промъкна. Изтичах покрай южната стена, покатерих се по купа с трупите, отместих една от кожените завеси, прехвърлих се през прозореца и се спуснах на пода. След това се скрих зад плетените кошове, в които държахме празничните дрехи. Една от робините на Норуена ме видя, а може би и някои от хората на Гундлеус, но никой не ми обърна внимание.
Норуена седеше на дървен стол в средата на залата. Вдовстващата принцеса не беше красавица: лицето й беше сипаничево и кръгло като месечина с малки свински очички и тънки, недоволно свити устни. Но всичко това нямаше никакво значение. Великите мъже не се женеха за принцеси заради тяхната красота, а за властта, която жените им носеха чрез своите зестри. Все пак Норуена се беше подготвила много грижливо за това посещение. Беше облечена в бледо синя рокля от фин вълнен плат, която покриваше пода около нея. Тъмната й коса беше сплетена на плитки, които прислужничките бяха увили около главата й и украсили с цветчета. Принцесата носеше тежка златна огърлица, три златни гривни на китката си, а на гърдите й висеше обикновен дървен кръст. Тя явно беше нервна, тъй като свободната й ръка не спираше да си играе с кръста. С другата си ръка принцесата придържаше престолонаследника на Думнония, принц Мордред, увит във фино ленено сукно и покрит с наметало в чуден златист цвят, което беше непромокаемо, защото беше напоено с восък.
Крал Гундлеус хвърли бегъл поглед на Норуена и се изпружи на стола срещу нея с вид на човек, за който всичко това беше ужасно скучно. Танабурс ситнеше от колона до колона, плюеше и мърмореше заклинания. Когато мина покрай моето скривалище, аз се сниших още повече и клечах, докато престанах да усещам миризмата му. Пламъците пукаха в двете огнища, пушекът се стелеше под почернелия таван. Нямаше и следа от Нимю.