Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Пристигна Гундлеус от Силурия.
Най-напред дойде епископ Бедуйн. Той беше най-довереният съветник на Утър и появата му предвещаваше голямо събитие. Прислужниците на Норуена напуснаха замъка. Върху тръстиковите стебла на пода постлаха тъкани килими — сигурен знак, че се очаква важен гост. Всички мислехме, че ще дойде самият Утър, но на знамето, което се появи в подножието на Хълма една седмица преди Белтейн, беше изобразена лисицата на Гундлеус, а не драконът на Утър. Беше слънчева утрин. Мъжете слязоха от конете и вятърът грабна наметалата им и заръфа знамето, върху което съзрях омразната лисича маска. Това ме накара да изкрещя и да направя знака против зло.
— Какво има? — попита Нимю. Тя стоеше до мен на източната стражева платформа.
— Това е знамето на Гундлеус — казах аз.
Видях изненадата в очите на Нимю — Гундлеус беше крал на Силурия и съюзник на Горфидид, краля на Поуис, който беше заклет враг на Думнония.
— Сигурен ли си? — попита Нимю.
— Той взе майка ми — отвърнах аз, — а неговият друид ме хвърли в ямата на смъртта.
Плюх през оградата към десетината мъже, които вече се изкачваха нагоре по Хълма. Те бяха слезли от конете си, защото склонът беше много стръмен за коне. Сред иващите силурци беше и Танабурс — друидът на Гундлеус и моят зъл дух. Той беше висок старец със сплетена на плитки брада и с дълга бяла коса, която беше обръснал на темето, така както се бръснеха всички друиди и християнските свещеници. На средата на пътя той захвърли наметалото си и започна защитен танц в случай, че Мерлин беше оставил духове да пазят портата. Като видя старецът да подскача несръчно на един крак по стръмния склон, Нимю плю срещу вятъра и хукна към покоите на Мерлин. Затичах се след нея, но тя каза, че няма нужда от мен, защото аз не мога да разбера опасността.
— Каква опасност? — попитах аз, но Нимю изчезна. Нямаше никаква опасност или поне така изглеждаше. Бедуйн беше заповядал портата при насипа да бъде широко отворена и сега се опитваше да организира посрещането като намали хаоса, обзел обитателите на върха на Хълма. Този ден Моргана я нямаше, беше отишла в храма на мечтите сред възвишенията на изток, но всички други бързаха да зърнат посетителите. Друидан и Лайгесак подреждаха охраната, голият Пелинор виеше срещу облаците, Гуендалин проклинаше с беззъбата си уста епископ Бедуйн, а десетина деца се бутаха, за да видят по-добре гостите. Посрещането трябваше да бъде тържествено, но Люнет (сираче, ирландка, една година по-малка от Нимю) пусна прасетата на Друидан, така че Танабурс, който пръв мина през портата на дървената ограда, бе посрещнат с яростно квичене.
Изплашените прасенца обаче не можеха да внушат страх на един друид, за това беше необходимо много повече. Танабурс беше облечен с мръсна сива роба, извезана със зайци и полумесеци. Той застана на портата и вдигна ръце над бръснатата си глава. Друидът носеше жезъл, увенчан с полумесец. Той го завъртя три пъти от изток на запад и след това започна да вие срещу кулата на Мерлин. Едно прасенце се шмугна покрай краката му, забоксува в калта при портата и хукна надолу по склона. Танабурс зави отново без да помръдне — проверяваше дали на Хълма са скрити невидими врагове.
Старецът млъкна и се ослуша. Няколко секунди се чуваше само плющенето на знамето и тежкото дишане на мъжете, изкачили стръмната пътека след своя маг. Гудован, писарят на Мерлин, беше застанал до мен, увил ръцете си с петносани от мастило платнени ленти, за да се предпази от студа.
— Кой е този? — попита той. Точно тогава остър писък отговори на предизвикателството на Танабурс и Гудован целия потръпна. Писъкът дойде от вътрешността на замъка и аз знаех, че това беше Нимю.
Танабурс изглеждаше ядосан. Той залая като лисица, пипна си слабините, направи знака на злото и заподскача на един крак към замъка. След пет крачки спря и отново предизвикателно зави. Този път нямаше отговор, така че той стъпи и на двата си крака и повика господаря си.
— Влизай, кралю господарю, влизай. Няма опасност.
— Крал ли? — попита ме Гудован.
Казах му кои бяха гостите и попитах защо ли един враг като Гундлеус е дошъл в Инис Уидрин. Гудован се почеса, ухапан от някоя въшка под ризата, сви рамене и рече: