Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
На посетителите беше поднесено вино с пушена риба и овесени питки. След това епископ Бедуйн взе думата и обясни на Норуена, че кралят на Силурия Гундлеус е дошъл в Думнония, за да предложи приятелството си на Великия крал, и тъй като минавал покрай Инис Уидрин, решил да прояви вежливост и да посети принц Мордред и неговата майка. Кралят бил донесъл някои подаръци на принца, каза Бедуйн, при което Гундлеус нехайно махна с ръка на носачите да излязат напред. Двамата войници отнесоха сандъка пред краката на Норуена. Принцесата не бе отронила нито дума до този момент. Тя продължи да мълчи и след като подаръците бяха извадени на килима пред нея. Сред тях имаше една хубава вълча кожа, две кожи от видра, една от бобър и една еленова кожа. Имаше и украшения — малка златна огърлица, няколко брошки, рог за пиене, покрит със сребърен обков, едно римско шише, направено от светлозелено стъкло с изящно оформен чучур и дръжка, наподобяваща венец. Празният сандък беше изнесен и в залата настана неловка тишина, тъй като никой не знаеше какво точно да каже. Гундлеус сочеше подаръците небрежно, епископ Бедуйн излъчваше доволство, Танабурс храчеше по някаква колона, продължавайки защитните си обреди, а Норуена гледаше в недоумение кралските подаръци, които в интерес на истината не бяха много щедри. От еленовата кожа можеше да се направи чифт ръкавици, кожите от видра бяха добри, но Норуена сигурно имаше и по-добри в плетените си кошове, а златната огърлица, която принцесата носеше на врата си, беше поне четири пъти по-тежка от тази, която лежеше в краката й. Брошките на Гундлеус бяха твърде леки, а рогът беше нащърбен. Само зеленото римско шише беше наистина ценно.
Накрая Бедуйн прекъсна неловкото мълчание:
— Даровете са прекрасни! Скъпи и прекрасни. Много щедро, кралю господарю.
Норуена кимна покорно в знак на съгласие. Детето започна да плаче и Рала, дойката, го отнесе в сянката зад колоните, даде му да суче и то млъкна.
— Престолонаследникът добре ли е? — проговори Гундлеус за първи път откакто беше влязъл в залата.
— Слава на Бога и на неговите светци, да — отвърна Норуена.
— А левият му крак оправи ли се — нетактично попита Гундлеус.
— Неговият крак няма да му попречи да язди, да върти меч или да седи на трона — отговори Норуена твърдо.
— Разбира се, разбира се — каза Гундлеус и хвърли поглед към гладното бебе. Усмихна се, протегна дългите си ръце и се огледа наоколо. Не беше казал и дума за женитба, нямаше и да каже в това обкръжение. Ако той искаше да се ожени за Норуена, щеше да попита Утър за това, не Норуена. Това посещение просто му даваше възможност да види булката. Той хвърли на принцесата разсеян поглед и отново се зазяпа по ъглите на залата, скрити в сянка.
— Значи това е бърлогата на лорд Мерлин, а? — каза Гундлеус. — Къде е той?
Никой не отговори. Танабурс драскаше в земята под ръба на килима и аз предположих, че заравя там някоя магия. По-късно, след като гостите си отидоха, потърсих това място и намерих малка кост, оформена като глиган, която хвърлих в огъня. Издигнаха се сини пламъци, които яростно пръщяха. Нимю каза, че точно така и трябвало да направя.
— Лорд Мерлин вероятно е в Ирландия — отговори най-сетне епископ Бедуйн. — А може и да е в северната пустош — добави той.
— А може и да е мъртъв — предположи Гундлеус.
— Моля се да не е — каза Бедуйн разпалено.
— Така ли? — обърна се Гундлеус и впери поглед в застаряващото лице на Бедуйн — Вие одобрявате ли Мерлин, епископ Бедуйн?
— Той е приятел, кралю господарю — каза Бедуйн.
Епископът беше достоен човек, който винаги се стремеше да поддържа мир между различните религии.
— Лорд Мерлин е друид, епископе, който мрази християните — Гундлеус се опитваше да предизвика Бедуйн.
— Сега в Британия има много християни — каза Бедуйн — и малко друиди. Аз мисля, че ние, привържениците на истинската вяра няма от какво да се страхуваме.
— Чу ли това, Танабурс? — обърна се Гундлеус към своя друид. — Епископът не се страхува от теб!
Танабурс не отговори. Проучвайки залата, той беше стигнал до вратата, водеща към покоите на Мерлин. Пред нея имаше преграда от духове. Преградата беше много проста — само два черепа, поставени от двете страни на вратата. Но въпреки това само друид би се осмелил да мине през невидимата бариера, а дори и друид би се спрял пред преграда, поставена от Мерлин.
— Тук ли ще останете тази нощ? — попита Бедуйн госта, опитвайки се да отклони разговора от темата за Мерлин.