Кралят на зимата

— Аз искам да стана войник.

— Ще станеш — обеща ми тя, — но само ако се научиш да четеш и да пишеш.

Нейното влияние над мен беше толкова силно, че аз й повярвах и усвоих писарските умения много преди да разбера, че войникът няма никаква нужда от тях.

Гудован ме научи на буквите, а Хюел, управителят, ме научи да се бия. Упражнявах се с тояга, каквато носи всеки селянин. Такава тояга може да троши глави, но може и да се върти като меч и да се хвърля като копие. Преди да загуби крака си, отрязан от сакска брадва, Хюел е бил прочут воин във войската на Утър. Той ме накара да се упражнявам с тоягата докато ръцете ми станаха достатъчно силни да въртят тежък меч със същата бързина, с която въртяха и пръта. Хюел казваше, че повечето воини разчитат на грубата сила и на пиенето вместо на умелото боравене с оръжието. Разправяше ми, че ще заставам срещу мъже, които залитат пияни от медовина и бира, а единственият им талант е да нанасят страхотни удари, способни да повалят бик. Но един трезвен мъж, който познава деветте удара с меч, винаги може да победи такова животно.

— Аз бях пиян — призна той, — когато Окта Саксът отсече крака ми. А сега по-бързо, момко, по-бързо! Мечът ти трябва да ги заслепява! По-бързо!

Той беше добър учител. И това го разбраха най-напред синовете на монасите в Инис Уидрин, които живееха в подножието на Хълма. Те негодуваха срещу нас привилегированите деца, защото ние мързелувахме, когато те работеха, ние си тичахме на воля, а те се трудеха. Затова те ни гонеха и се опитваха да ни бият. Един ден аз взех тоягата си, отидох в селището и пребих до кръв трима от християните. Винаги съм бил твърде висок за възрастта си, а Боговете ми бяха дали силата на бик. На тях посветих и своята първа победа, въпреки че Хюел ме наказа за нея с камшика. „Привилегированите — каза той — никога не трябва да се възползват от онези, които стоят по-ниско.“ Въпреки това аз мисля, че Хюел беше доволен от случилото се, защото на следващия ден ме взе на лов. Тогава за първи път убих глиган с мъжко копие. Бях само на дванайсет лета. Бяхме сред потъналите в мъгла храсталаци край река Кам. Хюел намаза лицето ми с кръвта на глигана и завърза бивните му на врата ми като огърлица. След това той отнесе трупа на животното в Храма на Митра. Там Хюел даде угощение на всички ветерани, които почитаха този Бог на войниците. На мен не ми беше разрешено да присъствам на пира, но Хюел ми обеща, че един ден, когато брадата ми порасне и убия първия си сакс в битка, той ще ме посвети в тайните на Митра.