Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Не — каза грубо Гундлеус и се изправи.
Помислих, че си тръгва, но вместо това той погледна покрай Норуена към малката черна врата с черепите, пред която Танабурс трепереше като хрътка, подушила невидим глиган.
— Какво има зад тази врата? — попита кралят.
— Покоите на лорд Мерлин, кралю господарю — каза Бедуйн.
— Мястото пълно с тайни, а? — попита Гундлеус с алчен блясък в очите.
— Спални помещения, нищо повече — каза Бедуйн. Танабурс вдигна с трепереща ръка жезъла с полумесеца и го насочи към преградата на духовете. Гундлеус наблюдаваше изпълненията на своя друид, след това изпи виното си и хвърли рога на пода.
— Може пък и да спя тук в края на краищата — каза кралят, — но първо трябва да проверим спалните помещения.
Той махна на Танабурс да върви напред, но друидът беше неспокоен. Мерлин беше най-великият друид в Британия. От него се страхуваха дори отвъд Ирландско море. Едва ли някой би се осмелил с лека ръка да се бърка в живота му. Само че от месеци никой не беше виждал великия човек, дори се говореше, че силата на Мерлин отслабва и доказателство за това е смъртта на принц Мордред. Освен всичко друго Танабурс (подобно на господаря си) изглежда бе пленен от идеята да притежава тайните, скрити зад вратата, тайни, които можеха да го направят толкова могъщ и начетен, колкото самия Мерлин.
— Отвори вратата! — заповяда му Гундлеус.
С трепереща ръка друидът протегна жезъла към един от черепите, поколеба се, но докосна пожълтялата кост. Нищо не се случи. Танабурс плю върху черепа, след това го катурна и дръпна жезъла назад сякаш току що бе сръчкал спяща змия. Отново нищо не се случи и той посегна със свободната си ръка към дървената дръжка на вратата.
Но застина ужасен.
Сред опушената тъмнина на залата беше прокънтял смразяващ писък — писък на измъчвано момиче. При този ужасяващ звук друидът отстъпи назад. Норуена изкрещя от страх и се прекръсти. Бебето Мордред се разплака неутешимо, въпреки че Рала опита какво ли не, за да го успокои. Гундлеус също замръзна в първия момент, но когато звукът заглъхна, той се засмя.
— Воинът не се плаши от писъците на едно момиче.
Той тръгна към вратата без да обръща внимание на епископ Бедуйн, който се опитваше с разперени ръце да го спре без да го докосва.
Откъм черната врата се чу трясък. Беше толкова силен и внезапен, че всички подскочихме. Първо си помислих, че вратата е паднала, но после видях, че от дървените й греди стърчи върхът на копие. Сребристото острие блестеше върху стария почернял дъб и аз се опитах да си представя каква нечовешка сила е била необходима, за да се забие тази стомана в дебелата греда.
Внезапната поява на копието спря дори Гундлеус, но войниците му го гледаха и за него нямаше връщане назад. Той направи знака против зло, плю върху острието, приближи се до вратата, повдигна резето и я отвори.
Но веднага отстъпи крачка назад, а лицето му се изкриви от ужас. Виждах очите му, разширени от страх. Той отстъпи още една крачка и тогава чух острия писък на Нимю, която бе тръгнала срещу Гундлеус. Танабурс нервно въртеше жезъла си в различни посоки, Бедуйн се молеше, бебето плачеше, а Норуена се извъртя в стола си с измъчен вид.
Нимю прекрачи прага на черната врата и влезе в залата. При вида на моята стара приятелка дори аз потръпнах. Тя беше гола, а слабото й бяло тяло беше цялото в кръв. Кръвта се стичаше от косите й на тънки струйки, обливаше малките й гърди и продължаваше надолу по бедрата й. Главата на Нимю беше увенчана с мъртвешка маска, направена от лицевата кожа на човек, принесен в жертва. Маската стоеше като озъбен шлем, който се крепеше на мястото си с помощта на кожата от ръцете на мъртвеца, увити около врата на Нимю. Мъртвешкото лице сякаш живееше свой собствен живот, тъй като потрепваше при всяка крачка на Нимю. Останалата част от жълтата съсухрена кожа от трупа и краката се влачеше зад Нимю, докато т,я улюлявайки се, пристъпваше към силурския крал. На кървавото й лице се виждаше само бялото на обърнатите й очи и то святкаше докато тя редеше проклятие след проклятие с език, пред който бледнееха и най-грубите войнишки ругатни. През това време в ръцете й се извиваха две змии. Тъмните им тела проблясваха, а главите им се стрелкаха срещу краля на Силурия.
Гундлеус отстъпваше и правеше знака против зло. След това той си спомни, че е мъж, крал и воин и хвана дръжката на своя меч. Нимю тръсна глава, мъртвешката маска падна от косата й, която беше навита на висок кок. Тогава всички видяхме, че това всъщност не беше коса, а прилеп, който внезапно разпери своите черни, сбръчкани криле и озъби червена паст срещу Гундлеус.