Вещерите от Сарамир

Самоувереността му бе пострадала сериозно след събитията от миналата нощ. Можеше да повярва на късмета, който го бе довел тук, но се съмняваше, че ще стигне по-далеч. Живееше с време назаем. Единственото, което искаше, беше веднъж завинаги да приключи с тази работа и да излезе оттук цял и непокътнат.

Човекът, който дойде при него с офертата, очевидно беше само посредник, наемник, изпратен при крадеца, за да прикрие самоличността на истинския мозък, замислил този план. Пърлок имаше достатъчно опит в тези неща. А и предложението си го биваше — особено за човек като Пърлок, който така се гордееше със занаята си. Да проникнеш в покоите на бъдещата Императрица… та това си беше почти невъзможно!

Оказа се, че посредникът е достатъчно добре информиран и разполага с подробни планове на Цитаделата, както и със сведения за движението на стражите и пролуките в охраната. Сумата, която назова, бе достатъчна Пърлок да се пенсионира и да живее заможно до края на живота си. Той се замисли над това и почувства как сърцето му се разтуптя. Да завърши бляскавата си кариера с такова главозамайващо постижение! Щеше да се превърне в истинска легенда сред подземния свят и дните на рискованите начинания щяха да приключат веднъж завинаги.

Примамката беше голяма, но и мисията си беше твърде опасна, за да се приеме на доверие. Ето защо той проследи посредника до неговия дом, забеляза как се срещна с друг човек на следващия ден, а той от своя страна се видя с още един на другата нощ, посредством когото Пърлок най-накрая проследи източника на предложението. Трябваше да напрегне всичките си умения, за да остане незабелязан, и то при положение че те изобщо не подозираха, че се движи по петите им. Без съмнение бяха адски добри; той обаче определено ги превъзхождаше.

Значи, източникът — Баракс Сонмага, глава на Рода Амача. Те бяха едно от най-влиятелните семейства сред аристокрацията, както и отдавнашни противници на Династията Еринима, към която Императрицата и дъщеря й принадлежаха. Пърлок нямаше никаква представа за плановете на Рода Амача, ала се досещаше, че е въвлечен в нещо голямо, че се е превърнал в пионка в играта между две от най-могъщите фамилии в империята.

Рискът си беше доста голям, особено след като вече знаеше какви са залозите. Обаче не можеше да се откаже, макар и да се чувстваше доста объркан от характера на мисията. Беше взел всички предохранителни мерки — включително и как да отмъсти на работодателя си, ако подушеше някаква двойна игра от негова страна — но в крайна сметка парите и славата се бяха оказали твърде примамливи, за да ги игнорира.

Сега му се искаше да се бе вслушал в гласа на разума и да беше отклонил офертата.

Бе прекарал няколко дни в замъка, предрешен като слуга, запознавайки се с обичаите и порядките, преди да проникне в Цитаделата. Това се оказа фасулска работа — имаше запустели коридори, пътеки, забравени от историята, благодарение на които той се прокрадна вътре. Да измисли обаче как да преодолее многобройните пречки в сърцевината й — тук вече трябваше изкусно владеене на занаята. Дори и с ценната информация, която бе получил от работодателя си, беше изключително трудно да измисли как да се добере до Престолонаследничката. Единствено на малцина бе позволено да я виждат — на най-верните стражи и най-почитаните учители — кръгът от хора около нея беше толкова тесен, че беше абсолютно невъзможно да приложи номера с дегизировката.