Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Но защо? Та той беше просто един учен! Четеше книги. Защо някой би искал да го убие… да убие всички ни?
— Заради това — рече жената и извади изпод тежката си роба маската, която бе взела от къщата под смаяния поглед на Кайку. Размаха я пред лицето на момичето и червено-черното лакирано лице се опули злобно срещу нея. — Донесе я у вас след последното си пътешествие.
— Заради това? Та това е само една маска!
Асара отметна косата от челото си и се вгледа мрачно в спътничката си.
— Кайку, маските са най-опасните оръжия в света. По-страшни са от пушките, от оръдията и призраците, които обитават запустелите места. Те са…
Доскорошната прислужница изведнъж млъкна, забелязвайки как момичето се олюлява, а краката й се заплитат.
— Зле ли ти е? — попита.
Девойката примигна и се намръщи. Нещо се бе преобърнало в стомаха й, а пламтящият червей на болката се загърчи и заизвива вътре в нея. В следващия момент я прониза отново, този път по-силно, не в стомаха й, а по-надолу, сякаш някакво бебе риташе в утробата й.
— Асара — изпъшка тя, паднала на едно коляно, с ръка, подпряна на земята пред нея. — Става ми… нещо…
И ето че то достигна връхната си точка, разпростирайки пипалата на агонията в стомаха и слабините й, а от гърлото й се разнесе вик. Този път обаче болката не утихна, както преди — вместо това стана още по-силна, по-гореща, прераствайки в ужасяващ натиск вътре в нея. Тя се преви на две и се хвана за корема, но болката не премина. Стисна силно клепачи, а сълзи на потрес и пълно неразбиране на случващото се рукнаха от ъгълчетата на очите й.
— Асара… помогни ми…
Момичето погледна умолително нагоре, ала познатият й свят беше изчезнал. Пред очите й се откриха не дървета и листа, а милиарди струйки светлина, неописуема триизмерна диорама от сияещи нишки, достатъчно гъвкави и изящни, за да се отдръпват и събират отново около обектите, които се движеха през тях. Виждаше яркия възел на сърцето на Асара вътре в шевицата на нейното тяло, виждаше вибрациите на нишките във въздуха, породени от прелитащата наблизо птица; виждаше слънчевите лъчи, обливащи гората, които преминаваха през ефирния балдахин, както и блясъка на звездопада.
„Умирам отново, помисли си тя, също като последния път.“
Ала не беше като последния път — нямаше го нито усещането за блаженство, нито спокойствието, нито вътрешния покой. Само онова нещо вътре в нея — то ставаше все по-огромно, нараствайки и нараствайки непрекъснато, докато Кайку не осъзна, че най-накрая кожата й ще се разцепи и то ще я разкъса на парчета. Ирисите й потъмняха и станаха кървавочервени; въздухът се раздвижи около нея, разчорляйки дрехите й и разрошвайки косата й. Тя забеляза как на лицето на Асара се изписва страх, как нишките на физиономията й се изкривяват. Видя я как се обръща и побягва надалеч, носейки се презглава между дърветата.
Момичето изпищя и тогава изгарящата я демонична сила изведнъж си намери отдушник.
Най-близките дървета експлодираха, ставайки на трески; а малко по-отдалечените се запалиха и за секунди се превърнаха в димящи факли. Тревата изгоря, камъните се овъглиха, а въздухът стана душен като в пещ. Силата се изтръгна от гърдите й, разкъсвайки дробовете и сърцето й, обгаряйки вътрешностите й; ала девойката продължи да крещи чак докато не изгуби съзнание.
Нямаше никаква представа колко време е лежала така, преди да се завърне в реалността, но когато отвори очи, се почувства по-спокойна. Въздухът бе изпълнен с тежък дим и отвсякъде се чуваше пращенето на горящо дърво, а жегата беше неописуема.
Девойката бавно се надигна — усещаше мускулите си стегнати и пулсиращи, а вътрешностите й горяха. Дишайки тежко, тя се изправи на крака, опитвайки се да запази равновесие. Беше жива — болката също потвърждаваше това. Момичето огледа изпепеления кръг на разрушението, който я обграждаше, както и тлеещите, изкривени стволове на дърветата отвъд границите му. Добре че влагата от вчерашния дъжд бе надделяла над гладните езици на пламъците и огънят скоро щеше да изгасне.
Опита се да съгласува тази сцена с онази, която бе видяла, когато болката я бе връхлетяла, но не можа. Почернели камъни стърчаха от хрупкавата почва. Изгорени листа се полюшваха на голите клони. Някои дървета бяха разцепени на две, а други бяха отсечени от средата или изтръгнати от корен. Внезапният характер на опустошението беше нещо, което й се струваше почти невъзможно да проумее; не можеше да повярва, че стои на същото място, където бе припаднала.
Маската лежеше невредима на земята недалеч от нея, а празният й поглед сякаш й се присмиваше. Кайку се наведе и я вдигна. Усещаше тялото си на границата на пълното изтощение; като че ли над сетивата й се бе спуснала мъгла, която я водеше към сън, безсъзнание или смърт — девойката не беше сигурна към кое от всичките, но нямаше особени предпочитания.