Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Очите му свикнаха със светлината и той обърна поглед към вратата. Трябваше да бяга от този страшен гроб. Когато стигна до вратата, ужасен страх скова краката му. Той видя проснатото тяло на Тарзан, който беше с огромна рана на главата. Около него се бе образувала локва. Тарзан не даваше никакви признаци на живот. Това внесе успокоение в душата на Вертер. Той хладнокръвно прескочи гиганта и тръгна по коридора. Нито за миг не му мина през главата, че може да помогне на човека, който може би не беше мъртъв, а само бе загубил съзнание от удара и от изтичащата струя кръв. Възродената за миг надежда, че ще може да се спаси, скоро изчезна пред самата врата — коридорът беше напълно затрупан.
Не му оставаше нищо друго, освен да се върне обратно в съкровищницата. Взел в ръка свещта, той започна да изследва стъпка по стъпка стените. Скоро откри втора врата. Той я блъсна и тя със скърцане се отвори. Откри се втори коридор, също така тесен.
Вертер тръгна напред и скоро се озова при каменна стълба, която водеше нагоре. Оттам започваше друг коридор. Той мислено благодареше на бога за свещта. Изведнъж пред краката му зейна черна яма и като че ли точно тук тунелът свършваше.
Той вдигна високо свещта и видя дълбоко долу заигралото по водната повърхност отражение на светлина. Това беше кладенец. На срещуположната страна коридорът продължаваше. Но как да прескочи тази яма?
Вертер измери мислено разстоянието и се замисли дали да се опита да го прескочи. Размислите му бяха прекъснати от зловещ писък, който премина във вой. Гласът беше човешки, но викът така напрегнат, сякаш излизаше от гърдите на голям грешник, подложен на адски мъки.
Белгиецът погледна с ужас нагоре, откъдето дойде викът. Видя високо над главата си късче небе, обсипано с ярки звезди. Той беше готов да извика за помощ, но интуитивно се спря — там, където се чуваше такъв писък, не можеше да живеят хора. Не посмя да издаде присъствието си на жителите на този град, каквито и да бяха те. Вече се проклинаше, задето се беше решил на такава работа, и съжаляваше, че веднага не се беше върнал в лагера на Ахмед Зек. Той беше готов дори да се предаде в ръцете на военните власти в Конго.
Застинал в ужас, Вертер се ослушваше, но викът не се повтори. Движен от безумен страх, той се реши на отчаян скок. Като се отдръпна на двадесетина крачки назад, той събра всичките си сили, засили се и полетя над ямата с протегнати напред ръце. Удари с коленете си отсрещната стена и нещо го отблъсна назад. Вертер се вкопчи в каменните късове, но увисна с цялото си тяло над бездната. Няколко минути не посмя да се мръдне, продължавайки да виси в това положение, обливайки се в пот и ставайки все по-слаб и по-слаб с всяка минута. След като се посъвзе, той успя да се изкатери нагоре. Просна се на пода и даде воля на разхлабените си нерви, хлипайки силно. Скоро му попремина и започна, лазейки, да търси по пода свещта, която беше изпуснал още по време на скока. Този малък остатък сега му беше по-скъп от всички богатства на Опар. И когато я намери, той отново се разхлипа. Белгиецът доста време полежа така, целият разбит и разтреперан. После, като се поокопити, извади от джоба си кибрит и запали скъпоценната свещ. При светлината той по-лесно овладя нервите си и поднови придвижването напред. Отвратителният вик, който стигна до него при кладенеца, все още преследваше въображението му и той трепваше при звука на собствените си крачки.
Не беше изминал кой знае колко, когато пред него се появи каменна стена. Вертер беше вещ във военното дело и това го правеше изключително съобразителен. Такъв затворен тунел, завършващ с препятствие, нямаше смисъл! Тук непременно трябваше да има отвор или друг начин за проникване по-нататък. За голяма своя радост той видя, че тънките издялани камъни в строежа не бяха слепени помежду си, а просто бяха положени, без пясък и вар. Опита се да извади един от тях и сполучи. Трескаво започна да ги вади един след друг и скоро успя да направи отвор. Вертер пропълзя напред и се озова в голямо ниско помещение. На една от страните имаше врата. Не беше заключена и Вертер мина без особен труд през нея. Зад нея се откри друг тъмен и тесен коридор. В този миг свещта догоря и опари пръстите му. Вертер изруга и я изтърва на пода.
Вертер пак беше в тъмнина. Той настръхваше при мисълта какви опасности му беше приготвила съдбата. Чувстваше се повече от всякога далеч от свободата. Околният мрак го гнетеше.
Той започна бавно да се промъква напред, държейки се с ръце за стените, опипвайки с крака всяка педя. Той не можеше да си даде сметка колко време е вървял така. Умората започна да се проявява и той реши да си почине, преди да продължи пътя си.