Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Можеш ли да го достигнеш?
— Да. Дори без много да се протягам.
— Внимавай… бутни съвсем леко. Наоколо може да има някой.
Клайст опря длан в най-близкия ръб на капака и натисна.
— Мърда.
— Опитай се да го избуташ. Опитай да видиш нещо.
Раздаде се стържещ звук.
— Нищо. Тъмно е. Ще сложа фенера горе. — Кратко мълчание. — Пак нищо не виждам.
— Можеш ли да се изкатериш?
— Ако ме изтласкаш за краката. Когато хвана ръба! Сега!
Кейл сграбчи краката му и напъна нагоре. Клайст бавно се издигна, блъсна с ръка и капакът изтропа над тях.
— По-тихо! — изсъска Кейл.
После Клайст изчезна.
Кейл и Хенри чакаха в мрака, едва разсейван от бледата светлинка, която мъждукаше през отвора. Дори и тя помръкна, когато Клайст започна да проучва наоколо. Сетне стана съвсем тъмно.
— Мислиш ли, че няма да ни изостави?
— Ами… — Хенри Мъглата се поколеба. — Така си мисля. Надявам се.
Но той не довърши. Светлината отново се появи, после в отвора изникна главата на Клайст.
— Тук има някаква стая — прошепна той. — Но през друг капак виждам светлина.
— Качвай се на раменете ми — нареди Кейл на Хенри Мъглата.
— Ами ти?
— Аз съм лесен — двамата ще ме издърпате.
Хенри Мъглата беше много по-лек от Клайст и за Кейл не представляваше трудност да го вдигне до капака, където Клайст му помогна да се изкатери.
— Протегни свещта колкото можеш по-надолу.
Клайст увисна от отвора, докато Хенри Мъглата го държеше за краката.
Кейл пристъпи до стената на тунела, вкопчи пръсти в една пукнатина и се издърпа нагоре. После намери още една и още една, докато успя да се пресегне към ръката на Клайст.
Пръстите им се сплетоха.
— Ще се справиш ли?
— Ти гледай себе си, Кейл. Сега ще подам фенера на Хенри.
Провиснал до кръста през отвора, той протегна другата си ръка към Хенри Мъглата и светлината отново изчезна.
— Броя до три. — Клайст помълча. — Едно, две, три.
Кейл увисна във въздуха — Клайст глухо изпъшка от тежестта му. Повися малко, изчаквайки да престане да се люлее. После посегна нагоре със свободната си ръка и се вкопчи в рамото на Клайст, а Хенри задърпа краката му. Издигнаха се само с петнайсет сантиметра, но това бе достатъчно за да може Кейл да се хване за ръба и да облекчи натоварването на другите двама. Повися малко така, после го издърпаха през отвора върху дървения под.
Дълго лежаха задъхани. Накрая Кейл се изправи.
— Покажи ми другия капак.
Клайст стана, вдигна гаснещия фенер и отиде до другия край на стаята, която според Кейл имаше размери около шест на пет метра.
Клайст коленичи до нов капак в пода. Другите двама го последваха. Както бе казал, от едната страна на капака имаше тесен процеп. Кейл приближи око доколкото можеше, но не видя нищо, освен че отвъд имаше светлина. Тогава притисна ухо към пролуката.
— Какво…
— Тихо! — изсъска Кейл.
Той остана така цели две минути. После седна и се захвана с капака. Не откри дръжка или нещо подобно, затова опипа около ръбовете, докато намери достатъчно голям процеп, за да избута капака към другия край на отвора. Раздаде се стържещ звук и капакът помръдна леко. Кейл примижа от раздразнение. Нямаше място дори колкото да пъхне пръст, затова трябваше да забие нокти в дървото, за да дръпне нагоре. Болеше, но след малко го повдигна колкото да пъхне дланта си отдолу. После измести капака настрани и тримата надникнаха надолу.
На около пет метра под себе си зърнаха гледка, каквато виждаха за пръв в своя живот; гледка, каквато не бяха дори и сънували.
3.
Абсолютно безмълвни и неподвижни трите момчета продължаваха да се взират в кухнята, защото помещението под тях бе точно това. Навсякъде имаше чинии с храна: пилета с хрупкава кожичка, натъркана със сол и млян пипер; дебели резени говеждо месо; свинско с тъй крехка коричка, че ако я захапеше човек, би изхрущяла като строшена вейка. Имаше едро нарязан хляб с тъмна, на места дори черна кора, имаше купчинки нарязан лук, оцветен с нещо червено, имаше ориз с плодове, едри стафиди и ябълки. И пудинги: целувки като заскрежени планини, тъмножълт яйчен крем и панички с подквасена сметана.
Момчетата дори не знаеха имената на повечето от нещата, които виждаха — защо ти е название за яйчен крем, когато не си и сънувал, че може да съществува? Как да си въобразят, че тия едри парчета телешко и пилешко имат някаква връзка с варените обрезки от пилешки дреболии, крака и глави, смлени и натъпкани в черва — тяхната единствена представа за месо? Помислете си колко странни биха били цветовете и гледките на нашия свят за един слепец, ако внезапно прогледне, или как някой глух по рождение би възприел мелодията на оркестър от сто флейти.