Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк предпазливо докосна тетрадката с крайчеца на пръстите си. Клепачите му отново заиграха.
Ами, да. Ясно. Емили бе прекарала два дни и две нощи в четене и препрочитане на тази тетрадка. Осемнадесетте години разследване на този смешен стар частен детектив. Цял един живот. Животът на Емили.
Ама че скапан подарък!
Марк затърси да прочете нещо в погледа на Емили. Какво бе открила в тетрадката? Каква истина? Нова идентичност? Или най-сетне – спокойствие? Или пък нищо, а само въпроси без отговор...
Емили бе неразгадаема. О да, бе силна в тази игра.
– В края на краищата той ми повери тази тетрадка. Както ми бе обещал. Отдавна. Поднася ми истината, по случай моето преминаване в света на възрастните.
Емили избухна в смях. Но той се дължеше на опънати нерви, а не на спонтанна реакция. Марк се колебаеше дали да протегне ръка към тетрадката.
– Е, и?! – попита той несигурно. – Има ли нещо там? Нещо важно? И сега ти... вече знаеш ли?...
– Какво да знам?
Марк чувстваше как у него се надига раздразнение. Думите отново се замятаха в съзнанието му, но от устата му не излезе нито една. „Да разбереш за какво този скапан детектив е получавал пари през всичките тези осемнадесет години! Да разбереш коя си всъщност, Лили! Коя си?!“
Емили си играеше разсеяно с пръстена си. По лицето ѝ се четеше смесица от умора и студенина. Изглеждаше безразлична към растящото раздразнение на Марк.
– Е, Марк, сега е твой ред да прочетеш какво пише в тетрадката.
В мозъка на Марк се блъскаха различни мисли. Вече дори нямаше сили да мисли за странния пръстен, който носеше Емили. Кой ѝ го бе подарил, дал? Кога? Защо? Той несъзнателно бе притеглил тетрадката към себе си и с изненада чу собствения си глас:
– Така да бъде, Водното ми конче... Ами ще взема да прочета тази скапана тетрадка!
После помълча малко и попита:
– Ами ти, ...добре ли си? Всичко наред ли е?
– Да... не се тревожи... Добре съм.
Емили потопи горната си устна в кафето и сякаш насила изпи няколко глътки. Не, не, със сигурност не се чувстваше добре! Криеше нещо. Нещо, което Гран-Дюк бе открил и го бе написал в тетрадката. Може би нейната самоличност?
– Написал ли ти е нещо Гран-Дюк? Искам да кажа, извън тетрадката?
– Не, нищо, но всичко, което е искал да ми каже, е в тетрадката.
– Е, и?
– Ще я прочетеш. По-добре е да си я прочетеш сам.
– Ами къде е сега Гран-Дюк?
Погледът на Емили се замъгли. Изглежда, тя знаеше нещо ужасно, което не искаше да разкрие. После демонстративно погледна часовника си. Марк подскочи.
– Трябва вече да тръгваш ли?
– Да, нямам лекции тази сутрин. Но ти имаш! В десет часа! Европейско конституционно право. Практическо занятие с младия впечатляващ професор Гранден! Налага се да те оставя, Марк.
Марк не скри недоволството си и се намръщи.
– Къде отиваш?
Емили внимателно наля последна капка вода в кафето си, изпи каквото бе останало в чашата и отново погледна уморено Марк. Наведе се отново към чантата си и веднага се изправи.
– Имам... Имам и друг подарък за теб.
Подаде му малко по-голямо от кибритена кутийка пакетче, опаковано като подарък. Марк замръзна на мястото си. Обзе го зловещо предчувствие. Всичко в поведението на Емили изглеждаше фалшиво, престорено. Приповдигнатото ѝ настроение, движенията, които се насилваше да изглеждат естествени.
– Не трябва да го отваряш веднага – продължи на един дъх Емили. – Ще го отвориш, след като си тръгна. Чак след един час! Обещаваш ли? Мога ли да ти имам доверие? Все едно че играем на криеница. Трябва да ми дадеш време да изчезна. Затваряш очи и броиш, да кажем, до хиляда.
Емили като че бе вложила всичките си останали сили, за да го накара да помисли, че желанието ѝ е просто любовна игра, но Марк не бе глупак.
– Обещаваш ли? – настоя Емили.
Марк примирено кимна с глава. Погледите им се срещнаха и останаха дълго приковани един в друг. Емили не издържа и клепачите ѝ трепнаха.
– Не, няма да го направиш. Познавам те добре. Упорит си като магаре, Марк. Ще се нахвърлиш върху него веднага щом обърна гръб...
Марк не отрече. Тогава Емили вдигна грациозната си ръка. А на нея блестеше дяволският пръстен!
– Мариам?
Собственичката на бистрото реагира на секундата, сякаш бе следила разговора им и всичко, което правеха. За нула време застана до масата на Марк и Емили.
– Мариам, поверявам ти една мисия. Оставям ти това пакетче. Трябва да го дадеш на Марк след един час. Нито минута по-рано. Дори ако ти се моли, дори ако ти плати или те шантажира... Мисля си... След час ми го изпрати в аудитория