Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

ясновидската й задача и съдейки по шока на домакина си, вероятно беше права.

- Излизаме ли от асансьора?

Пакстън се облегна до контролния панел, възпирайки достъпа й и пъхна ръце в

джобовете на стилните си черни спортни панталони.

- От теб зависи.

Тя потръпна при студеното държание на сладура; ама, че тотално противоречие.

Квадратната му, непрощаваща брадичка и износената тениска, черна като косата му –

въпреки праха от строителните работи – го караха да изглежда като Сатаната от плът и

кръв.

Както се очакваше, негативната енергия на това място отдавна бе създала някакъв

вид кармични плаващи пясъци, от онези, които те засмукват, преди да успееш да

извикаш за помощ, но присъствието й бе успокоило част от тях, така че защо ли бе

толкова разстроен?

Тя имаше ясновидска работа за вършене, каквато и да беше, и въпреки това

домакинът й изглежда правеше всичко възможно да я спре. Не можеше да му каже

истинската причина за присъствието си, което той вероятно усещаше. Между двама им

имаше достатъчно кармични вибрации и бушуващи феромони, за да затруднят всяко

усилие, още повече неясна задача като нейната.

С феромоните не можеше да стори нищо. Физическото сексуално привличане си

беше такова, а тяхното носеше достатъчно заряд, за да освети Ню Йорк. Щеше да се

разправи с това по-късно… или пък не.

Обаче трябваше да разбере кармичните му вибрации.

- Осъзнавам, че си Пакстън – каза Хармъни, – но колко пряко си свързан с това

място?

- Притежавам го, какъвто съм късметлия.

Когато понечи да го заобиколи и да натисне бутона за надолу, Пакстън улови

китката й в хватка, която й се стори едновременно нежна и стимулираща. Сега беше

още по-възбудена. Не. Това не можеше да е вярно. Мразеше да бъде докосвана, освен

от сестрите си… и, очевидно, от Обарващия Сърдитко.

Да му се не види! Бе проникнал в защитния й кръг от светлина, а тя не го бе

осъзнала. Беше забравила да поддържа защитата си или сферата й от бяла светлина

оставаше непокътната и нямаше нужда от защита от този мъж.

Докато го наблюдаваше, светлите очи на Пакстън с цвят на уиски изучаваха

нейните… и тя искаше да му даде… всичко, което поиска. Погледът му я докосваше

физически, галейки челото й, устните, разтваряйки ги…

Хармъни се изтръгна от чувствения ступор. Знаеше, че не бива да се среща с

никой мъж на духовно ниво. И все пак той не изглеждаше същия. Беше ли сънувала

надутото му его неотдавна, увереността му, че това бе нагласено? Защото сега бе

просто раздразнен… и възбуден… и любопитен… и възбуден… и егото му го нямаше

намесено.

Поддавайки се на пленителния му поглед без да споменаваме чарът и изваяното

му тяло, можеше да види защо неочакваните постановки го тревожеха. Също така