![Света троица [Войните на Розите-2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/8/2/sveta-troica-vojnite-na-rozite-2-download.jpg)
Света троица [Войните на Розите-2]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Света троица [Войните на Розите-2]». Краткое содержание книги:
— Готови за моите заповеди — изрева той и чу как гласът му отеква в древните камъни. Осемстотин негови войници се изпънаха в очакване. Екипажите на топовете провериха мангалите и бикфордовите фитили за последен път, а железните гюлета и торбите с барут вече бяха приготвени. Бялата кула се извисяваше над всички тях и Скейлс си спомни кръвопролитията и обляната в кръв земя около нея предишния път. Поклати глава. Нямаше да се случи повторно.
Уорик, Солсбъри и Марч яздеха един до друг по Темс Стрийт в посока на изток към Тауър. Бавният им ход до някаква степен затапваше тълпата зад гърба им, макар че все повече хора се промушваха под и около конете им и се втурваха напред. И тримата държаха оголени мечове, носени от вълната крещящи лондончани, които сякаш само бяха чакали възможност да отприщят собствения си гняв, независимо от намеренията на графовете или пък на мъжете от Кент. Уорик видя стотици с яки тояги или дълги ножове, които се щураха от улица на улица. Конят му се объркваше от хората, дето се мъчеха да ги задминат, а той пък се мъчеше да разбере какво се случва. Наистина бе мечтал да бъде искрата, която ще подпали въстание. Но не знаеше, че седи върху буре с черен барут, когато палеше клечката.
Не ставаше изобщо въпрос да поведе тълпите нанякъде. Всички те знаеха къде е кралският гарнизон и напираха към Тауър заедно с войската на Уорик, като им правеха знаци да ги следват. Жени и деца тичаха покрай тях и скоростта на тълпата се повишаваше с всеки миг, докато Уорик и баща му откриха, че се движат в тръс, за да не изпускат от очи Едуард Марч. Сър Робърт Далтън и голямата фигура на Джеймсън го вардеха от двете страни и се оглеждаха за опасности. Едуард се набиваше на очи, яздеше заедно с вълната, очевидно доволен от хаоса наоколо.
Парламентът не беше свикван от повече от три години. Далеч зад тях Уестминстърският дворец беше потънал във влага и с пуснати капаци, незатоплен от огън или от човешка глъч. Уорик знаеше, че крал Хенри е бил скрит в Кенилуърт, но не и как останалата част от страната се е справяла без биещото сърце на своето управление. Изглежда, кралските служители бяха действали с жестокост, оставени сами да прилагат законите. Навсякъде около него хората беснееха и той се чудеше дали изобщо ще може да контролира това, което бе започнал. Когато Кейд бе влязъл в Лондон, добрите граждани се бяха барикадирали в къщите си. Този път те бяха начело.
Тълпата нарастваше непрекъснато, запълваше всяка пресечка, вътрешен двор или алея с мъже, готови за бой, които прииждаха към Тауър и нейния гарнизон от мразени кралски войници. Земята около крепостните стени представляваше огромно празно пространство от каменни плочи, което Уорик разпозна като място за убиване още щом бе принуден да излезе на него. Тълпата крещеше и ревеше, изливайки яростта си нагоре към бойниците на Тауър, гледаше мъжете от Кент, като че ли очакваше от тях да идат с твърда крачка досами портала и да го съборят с ритници.
Уорик и баща му спряха конете си — все едно неподвижен остров насред цялата бясно движеща се тълпа, но накрая ги избутаха право пред самата крепост. Дори тогава бойните коне тропаха с копита и подскачаха наляво и надясно, изнервени от шумотевицата и хорското гъмжило наоколо.
Солсбъри се бе втренчил в най-високата точка на външните стени и присви очи, като видя горе тъмни фигури и издигащи се струйки дим. Черните дула на оръдията бяха надвиснали, насочени надолу. А хората продължаваха да прииждат, обхванати от все по-голяма възбуда, изпълваха откритото пространство, докато накрая почти не остана място да се обърнеш.
— Виждаш ли оръдията? — изкрещя той на сина си и ги посочи. Уорик само кимна, тъй като не можеше да надвика шума. Наоколо беше хаос; видя как някои от капитаните му с бой отблъсваха мъжете, за да си освободят място. Те вече бяха почервенели и прегракнали от викане и блъскане.