Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Бляскавият двор [bg]
Бляскавият двор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бляскавият двор [bg]

Электронная книга - «Бляскавият двор [bg]». Краткое содержание книги:

Новата поредица от любимата авторка на бестселъровата поредица Академия за вампири Ришел Мийд, изпълнена със спиращи дъха приключения и завладяваща романтика! Аделейд, младата графиня на Ротфорд, е поставена пред избор – да спаси семейството си от разоряване, като се съгласи на натрапен брак и бъдеще без шанс за промяна, или да избяга, оставяйки целия си предишен живот за гърба си. Вярна на несломимия си дух, Аделейд разменя мястото си с това на личната си прислужница, което я отвежда сред лъскавите коридори на Бляскавия двор. Бляскавият двор е училище по етикет със строги вътрешни порядки, което превръща момичетата от бедно потекло в истински дами, за които после намира богати съпрузи в Новия свят. Момичетата, които се стараят, могат да се надяват на блестящо бъдеще, толкова различно от всичко, което познават до момента. Аделейд идва от свят на разкош, но никога не е можела да избира пътя си сама. Залогът е еднакво висок за нея и съученичките ? – Бляскавият двор е пътят към тяхното спасение, а изкачването в йерархията му – единственият начин. Но мрачни загадки управляват привидно лъскавия Двор. Момичетата може би са по-застрашени вътре, зад тежките му порти, отколкото навън в свят, разкъсан от войни, расизъм и религиозен фанатизъм. С помощта на Седрик – син на самия господар на Двора, Аделейд ще трябва да се бори да се добере до истината, преди да е станало твърде късно. Но дали и Седрик не крие опасни тайни?
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 180
Перейти на страницу:

– Не пием спиртни напитки – каза Гидиън.

Джас­пър сви рамене:

– Е, ще намерим питие, кое­то можете да пиете. Вода или нещо такова. Мистрес Кълпепър, бихте ли се погрижили за новите ни момичета? Сигурен съм, че те също имат нужда от нещо освежително. – Той изгледа накриво някои от тях. – А сега, когато пътешествието им приключи, сигурен съм, че биха искали да сменят дрехите си от пътуването и да се пременят в по-хубавите си тоалети.

Няколко момичета се спогледаха смутено:

– Тези, ъъ, по-хубави дрехи вече не са у нас – каза едно. – Няма ги.

Джас­пър си поз­во­ли само лека искрица на изненада. Получената му като по чудо купчина злато току-що се беше посмалила.

– Е, в такъв случай сигурен съм, че можем да съберем дрехи от гардероба на другите момичета – осо­бе­но онези, кои­то са сгодени.

– Ще се погрижа за това – обеща мистрес Кълпепър. – А също и да бъдат настанени подобаващо.

Придърпах Тамзин към себе си.

– Тя остава с нас – казах.

Изглежда, никой не възразяваше кой къде ще се настани, стига да имаше мяс­то за всички ни. На втория етаж на къщата закипя трескаво оживление, докато водеха момичетата по стаите им, и всички забързаха да осигурят дрехи за новодошлите. Двете с Мира тършувахме из собствените си дрешници, когато в стаята ни надникна Елоиз с ръце, пълни със зелени рокли. Усмихна се топло на Тамзин:

– Ти беше смарагдът, нали така? Наследих мяс­тото ти, но тези не ми трябват вече. Не и сега, когато съм сгодена.

– Поздрав­ле­ния и благодаря. – Усмивката, коя­то Тамзин ѝ отправи в отговор, беше искрена, но с нотка на изтощение. След като Елоиз си отиде, Тамзин седна тежко на леглото и остави роклите на купчина до себе си. – Честно казано, вече не ме е грижа какъв цвят нося, стига да не е тази прок­лета евтина вълна.

Седнах до нея:

– Ужасно ли беше там?

– Не точно ужасно. – Тамзин се намръщи, вглъбена в някакъв спомен. – Но много, много различно от онова, на кое­то сме свикнали. Гидиън беше прав, че се погрижиха за нас, и всъщност само това е важното.

Исках още подробности за времето на отсъствието ѝ, но Тамзин, изглежда, изпитваше нежелание да говори. Заселниците в Грашонд – кои­то наричаха себе си Наследниците на Урос – излизаха на косъм от определението за еретици в очите на ортодоксалната църква. Наследниците провеждаха същите литургии и наблягаха на важността на свещениците и църквите като пътя към Урос, но го правеха по много семпъл начин. Без внушителни катедрали. Без дарове, украси или празници. Без изобилие от храна и питиета. Без натруфени одежди.

Когато Мира предложи да започнем да се приготвяме, Тамзин побърза да се възползва от шанса. Докато я нямаше, Мира ми обясни:

– Може и да не е било ужасно, както каза тя, но едва ли е било лесно. И сигурно е била ужасена. Понякога, когато преживееш нещо такова, ти е нужно известно време да поискаш да говориш за него.

Щом се върна, измита и облечена в една от роклите от копринен поплин на Елоиз, Тамзин отново изглеждаше същата като преди – до голяма степен същата като едно време.

– Е, по-доб­ре да си спомня всичките си обноски и да свикна отново да си правя прическа и грим – каза тя енергично. – Сезонът вече е доста нап­реднал, но възнамерявам да наваксам за изгубеното време. Надя­вам се, че сте оставили няколко мъже и за нас. Досега сигурно и двете вече сте получили купища предложения.

– Не чак толкова много, ъъ, офи­циал­но отправени – каза Мира. – Но изпитвам оптимизъм за бъдещето си.

Тамзин се обърна към мен:

– А ти? Няма начин да не си получила все­въз­мож­ни предложения. Спря ли се на някой обещаващ млад мъж?

Когато не отговорих, Мира се засмя:

– Спряла се е на някого и още как. Всъщност мисля, че пристигането ви прекъсна брачните преговори.

Тамзин грейна:

– Отлично! Що за човек е? С какво се занимава? В правителството ли е? В доставките?

– Син е на ловък бизнесмен, кой­то превозва бъдещи съпруги и други луксозни стоки до Новия свят – казах.

– Какво искаш да... – Объркване изпълни красивото лице на Тамзин. – Но в това няма никакъв... нямаш предвид...

Въздъхнах:

– Имам предвид Сед­рик.

Когато Тамзин не успя да формулира отговор, Мира каза:

– Вярно е. Аделейд предизвика доста голям скандал тук. Пристигането ви може би беше единственото нещо, кое­то можеше да превъзхожда тази драма.

Обясних положението възможно най-доб­ре, включвайки уговорката за Хадисън. Мира още не беше чувала тази част. Запази безразличие, но изражението на Тамзин ставаше все по-слисано с течение на историята.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)