Игра на духове [bg]

Ами отвъдният свят? Той съществуваше и Кърк не се съмняваше в това, но където и да скитаха Братята, той не искаше да бъде при тях - нито в следващия си живот, нито в който и да е. Отдавна се чудеше дали потушаването на разногласията между Братята се дължеше единствено на страха от разкриване или прикриваше отвращението към покаянието.

А и кой можеше да каже със сигурност дали всички са обречени на една участ? Дали пактът не можеше да бъде развален? Кърк беше заразен от баптистката вяра, която в началото двамата със Сали бяха възприели само за прикритие, и дори беше чел голяма част от трудовете на Албърт Молер, президентът на Южната баптистка семинария. Подобно на други евангелисти и Молер вярваше в реалността на дявола и демоните. За него злото не беше абстракция. На конвенцията през 2010 година беше изнесъл лекция за екзорсизма и екзорсистите, на която Кърк бе имал честта да присъства. „Онова, от което най-много се боят силите на мрака - бе казал Молер, - са името Господне, авторитетът на Библията и могъществото на Евангелието“. Ако Кърк успееше да се добере до Молер или до някого другиго като него и да го убеди, че това, което иска да му разкаже, е чистата истина...

Кърк осъзна, че Сали му говори нещо, и си наложи да я слуша по-внимателно.

- Попитах дали знаеш къде държи оръжията си?

Кърк кимна.

- Има сейф под пода в хамбара.

- Ключове?

- Катинар с комбинация.

- Сигурно не я помниш?

- Напротив.

Запаметяването на числа и пароли беше един от талантите на Кърк. Вървеше ръка за ръка с работата му, въпреки че Сали не я ценеше особено.