Игра на духове [bg]

Кърк обаче още не искаше да повярва, че Сали е права и че досегашният им дом вече не е безопасен. Беше свикнал с него, а и му харесваше да се чувства част от общността. За Сали всичко това беше преструвка, която с лекота беше поддържала. Не изпитваше никаква привързаност към хората в църквата, нито към онези, които подкрепяха бизнеса ѝ и си купуваха сладкиши от нея. Кърк не би се учудил, ако тя се изпикаеше в глазурата за тортата само за да им направи кофти номер.

Ала Кърк не беше като сестра си. Нима това беше учудващо, след като не той виждаше Елинър и другите? Поне за това беше благодарен. То му позволяваше да запази известна обективност и здрав разум. Понякога, когато останеше насаме със себе си, особено в случаите, когато Сали се държеше враждебно, Кърк се забавляваше с фантазии, как се откъсва от роднините си и ги оставя сами да се оправят с вековната си сделка. Знаеше, че лесно може да се скрие. Все пак именно той създаваше фалшивите самоличности. През последните години даже бе стигнал дотам, да положи основите на нов, самостоятелен живот, макар да внимаваше да се занимава с това само когато Сали е заета с Братята, защото когато Сали беше разсеяна, това значеше, че Елинър и другите също са разсеяни. Това беше проблемът с духовете: човек никога не можеше да бъде сигурен дали някой невидим не наднича през рамото му, а Кърк не искаше и да помисля какво ще се случи, ако подмолните му намерения бъдат разкрити. Вярваше, че Сали ще поръча убийството му. Тъй като Раут вече го нямаше, нищо чудно и сама да се погрижи за това или да го предаде на спокойния, вечно ухилен Стивън Лий, който да го смаже и натика в кубче метал само от топли чувства към семейството.

И така, Кърк беше открил две нови банкови сметки - една на свое име и една на името на Едуард Демпси - новото прозвище, което си беше избрал. Вече разполагаше с осем хиляди долара в първата сметка и почти двайсет хиляди във втората, благодарение на фалшифицирани фактури и вършене на различни неща срещу пари в брой, включително няколко крайно незаконни, но определено доходоносни занятия. Все си повтаряше, че ако нещо се обърка, ще сподели всичко със Сали, защото всъщност нямаше намерение да я напуска. Но ако наистина беше така, отдавна щеше да ѝ е казал за парите и Едуард Демпси. Вместо това си мълчеше и чакаше.

Знаеше, че друг такъв шанс няма да му се удаде: да бъде принуден от обстоятелствата да се раздели със сестра си за значителен период от време. Това щеше да му позволи да се скрие, а когато изплуваше отново, щеше да бъде далеч оттук, с ново име и ново минало. Не смяташе, че Братята ще го открият. От това, което Сали бе споделяла с него през годините, изглеждаше, че те поддържат връзка само с неколцина членове на семейството. Сали не би могла да се скрие от тях, но той вероятно да.