![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
— Не! Не можете да ме сложите в някой от онези ковчези!
Сура Вин също го разбра отлично.
Един от присъстващите заговори бързо и отсечено на капитан Вин. Сигурно казваше нещо от рода на: „Неговите желания нямат значение, мадам.“
Фам напрегна мускули, приготвяйки се за нова игра на криеница. Но Сура само изгледа втренчено своя подчинен и нареди всички да напуснат капитанската кабина. После двамата с момчето се опитаха да се разберат на някаква странна смесица от двата езика. Разговорът им продължи няколко Ксек. Фам познаваше отвътре дворцовите интриги и начина, по който действаха придворните, но нищо от това не подхождаше за жената пред него. Малко след като бяха останали насаме, момчето се разхълца безутешно и Сура преметна ръка през раменете му, опитвайки се да го утеши.
— Това ще трае години наред — каза тя. — Нали разбираш какво искам да ти кажа?
— Д-д-д-да.
— Ако не се съгласиш да те приспим в някоя от камерите, ще бъдеш вече стар човек, когато пристигнем.
„Камера за летаргичен сън“ беше още един ужасяващ израз.
— Не, не, не! Предпочитам да умра!
Фам Нувен сякаш напълно изгуби разсъдъка си.
Сура мълча известно време. Едва години по-късно тя разказа как според нея е минала първата им среща.
— Вярно, имах пълното морално право да те натикам във фризера. Така щях да си спестя куп проблеми. Още не мога да разбера защо флотският съвет на Денг ме принуди да те приема; вярно че и преди бяха много дребнави и ме дразнеха постоянно, но това решение надмина всичко.
И ето че ти се появи — едно дете, продадено от собствения си баща. Бях готова да настроя всички срещу себе си, но не и да се отнасям с теб, както ме посъветваха баща ти и хората от съвета. Ако те бях замразила, ти щеше да си пак на същото ниво на развитие, когато стигнем Намджем — напълно безпомощен в една технически развита цивилизация. Затова реших да не те затварям в хладилна камера, а да те оставя буден и да те науча поне на основни неща. При това знаех, че рано или късно ще усетиш колко бавно върви времето в космически кораб, който се носи между звездите. След няколко години на борда камерите вече нямаше да ти се струват толкова страшни.
Въпреки това и на двамата никак не им беше лесно в началото. Цялата охранителна система на кораба трябваше да се програмира отново и да се съобрази с присъствието на човешко същество, което не носи отговорност за постъпките си. И макар че не бяха позволени нито Междинни бдения, нито удължаване на редовните дежурства, този принцип също скоро се промени. Неколцина от екипажа доброволно се съгласиха времето им за летаргичен сън да бъде удължено.
„Рипрайз“ стигна междузвездно ускорение — 0,3 светлинна скорост — и потъна в космическата бездна.
Пред Фам Нувен се простря цялото време на вселената. Няколко души от екипажа — Сура и част от хората в първото Бдение направиха всичко по силите си, за да го изучат. Най-напред не възприемаше нищо, но… Имаха пред себе си предостатъчно време. Постепенно започна да говори езика на Сура. И научи най-главното за Чуенг Хо.
— Ние търгуваме между звездите — каза Сура.
Двамата бяха сами на капитанския мостик. Екраните показваха карта със символите на петзвездната система, в която действаше Чуенг Хо.
— Значи Чуенг Хо е империя — разбиращо кимна момчето. То беше впило поглед в звездите, опитвайки се да си представи огромната космическа територия като я сравняваше с бащиното си кралство.
Сура се разсмя на думите му.
— Не, не е империя. Влиянието на нито едно правителство не може да обхване територия, простираща се на светлинни години. За бога, нито едно управление не е просъществувало повече от няколко века. Политиците идват и си отиват, търговците остават вечно.
Невръстният Фам Нувен съсредоточено смръщи вежди. Дори сега се случваше думите на Сура да му звучат като пълна безсмислица.
— Не, въпреки това смятам, че е империя.
Сура не се нае да спори с него. След няколко дни дежурството й свърши и тя се оттегли в една от хладилните камери за летаргичен сън, в която приличаше на същински мъртвец. Фам дълго я умоляваше да не се самоубива и Мсек наред тъгуваше безутешно над капака на ковчега й, ближейки собствените си рани. Сега вече бе заобиколен от други, съвсем чужди нему хора, а мъртвешката тишина продължаваше с дни. Така най-накрая се научи да чете на езика несе.