Дълбина в небето [bg]

Също като Киви Лин Лизолет и Фам Нувен беше запратен жестоко в безкрайността на космическия мрак, където не му беше мястото.

Той помнеше тези първи години по-ясно от който и да е друг етап на своя живот. Стана ясно, че екипажът има намерение да го пъхне в хладилника и да го стовари на следващата спирка. За какво друго би могло да им послужи момче, което мисли, че в цялата вселена съществува един-единствен свят, при това той е плосък? И на което досегашният живот е минал във въртене на меч.

Фам Нувен обаче си имаше свои собствени планове. Видът на хладилните камери за летаргичен сън събуди дявола в него. „Рипрайз“ едва беше напуснал орбитата на Канбера, когато малкият Фам изчезна от определената за него кабина. Той и без това беше дребен за възрастта си, а по това време вече знаеше всичко необходимо относно наблюдателните камери. Така намери работа на екипажа на „Рипрайз“ за цели четири дни. Накрая, разбира се, загуби битката и някакъв много сърдит Чуенг Хо го завлече при капитана.

Той вече знаеше, че това е „прислужницата“, която зърна край блатата. Но дори сега му беше трудно да го повярва. Някаква слаба женска да командва междузвезден кораб с хиляден екипаж (макар че по-голямата част от хората не даваха дежурство в момента и спяха в хладилните камери.) Хм. Може да е била любовница на собственика на кораба, но да го е отровила и сега да управлява на негово място. Това изглеждаше твърде вероятна версия, но пък я представяше като изключително опасна личност. В действителност Сура беше младши капитан, лидер на фракцията, която гласува против оставането им на Канбера. Онези, които останаха на планетата, наричаха отцепниците „разсъдливите страхливци“. Ето че сега се връщаха у дома почти напълно разорени.

Фам добре си спомняше нейното изражение, когато най-сетне го хванаха и го замъкнаха на капитанския мостик. Тя намръщено сведе поглед към малкия принц, облечен все още в кадифените одежди на благородническата прослойка на Канбера.

— Заради теб закъсня началото на Бдението, младежо.

Езикът бе почти неразбираем за Фам. Момчето потисна обзелата го паника и страха от самотата и отвърна решително на погледа й.

— Мадам, аз съм ваш заложник, а не роб или пък жертва.

— Проклятие, какво казва той? — Сура Вин безпомощно се обърна към своите лейтенанти. — Виж какво, синко, този полет ще трае шестдесет години. Дотогава все някъде трябва да те държим.

Фам проумя последните й думи въпреки езиковата бариера, но те му прозвучаха като заканата на техния коняр, когато се канеше да обезглави някой кон.