Лебедова песен [bg]

— Почакай. — Сестрата разкопча раницата си и изкара стека с бира „Олимпия“. — Това ще върви повече с яхнията.

Очите на всички светнаха като свещи.

— Господи! — каза Пол. — Госпожа, току-що купи душата ми. — Мъжът предпазливо докосна бирите, сякаш се страхуваше, че могат да се изпарят, но когато не го направиха, извади една кутийка от стека. Разклати я леко и с удоволствие установи, че не е замръзнала. Дръпна пръстена, за да я отвори, и я надигна. Пи дълго и с блажено затворени очи.

Сестрата раздаде бири на всички освен на Арти, с когото сподели бутилка „Перие“. Не беше толкова засищаща като бирата, но вкусът ѝ беше хубав.

Заради яхнията в хижата замириса на кланица. Отвън се разнесе далечен вой.

— Помирисват я — каза Пол и погледна през прозореца. — О, само след няколко минути копелетата ще заобиколят мястото!

Воят продължи и се усили, когато към него се присъединиха още вълци с техните неблагозвучни тонове и вибрато.

— Вече трябва да е станало време! — настоя старецът, след като изпи бирата си. — Нали?

— Почти е време. — Гласът на Мона Рамзи беше нежен и прекрасен. — Но все още не. Все още не е станало.

Стив бъркаше яхнията.

— Завря. Мисля, че буламачът е готов.

— Чудесно. — Стомахът на Арти се беше свил от глад.

Пол разсипа ястието в кафяви глинени купички. То беше по-гъсто, отколкото Сестрата предполагаше, и миризмата му беше тежка, но на вкус едва ли беше по-лошо от много от нещата, които намираше в чувалите за боклук в Манхатън. Сосът беше тъмночервен и ако човек не се загледаше прекалено внимателно в него, можеше да си помисли, че яде купичка говежда яхния.

Вълците виеха в унисон навън. Бяха се приближили много повече до хижата, сякаш бяха наясно, че един от събратята им е на път да бъде изяден от човешките същества.

— Пийте — каза Пол Торсън и отпи първата глътка.

Сестрата вдигна купичката. Супата беше горчива и гъста, но месото не беше лошо. Устата ѝ неочаквано се напълни със слюнка и тя погълна топлата храна като същинско животно. Арти започна да пребледнява след две отливания.

— Хей — каза му Пол, — ако смяташ да повръщаш, върви навън. Ако изцапаш и с петънце чистия ми под, ще спиш при вълците.

Арти затвори очи и продължи да яде. Другите нападнаха купичките си и ги излъскаха с пръсти, след което ги протегнаха за още като сираци от „Оливър Туист“.

Вълците виеха и протестираха точно пред хижата. Нещо се удари в една от стените и Сестрата така се стресна, че разля от яхнията върху пуловера си.

— Просто са любопитни — каза Стив. — Не се притеснявай, госпожа. Всичко е наред.

Клошарката получи втора купичка. Арти я изгледа с ужасен поглед и се отдръпна от ядящите с притисната в болящите го ребра ръка. Пол забеляза, но не каза нищо.