Добрият вълк [bg]

Автор: Содерберг Александр
Серия: Софи Бринкман #3
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0272-1
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Добрият вълк [bg]». Краткое содержание книги:

В „Добрият вълк“ медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман, въвлечена против волята си в криминалния свят, е обявена за международно издирване и се крие в Прага заедно със сина си Алберт. По следите й е Томи Янсон, криминален комисар от Стокхолм, натоварен със задачата да я открие. Софи знае твърде много за нечистите му дела и той трябва на всяка цена да я отстрани от пътя си, за да може да продължи живота си спокойно. В същото време в манастир в Тоскана се крие обеднелият мафиотски бос Хектор Гусман, в когото Софи е влюбена (вж. „Андалуският приятел“). Гусман се подготвя за последната си битка — възнамерява да си върне сина, империята и всичко, което някога му е принадлежало (вж. „Другият син“). Омразата и жаждата за мъст са по-силни от добротата на монасите, сред които живее. И в тази трета, заключителна част на криминалния триптих напрежението не спада, събитията се развиват главоломно, а действието се е насочило неумолимо към мрачния си финал. Новият глас в шведската криминална литература Александер Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Андалуският приятел“ (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня“.

Перейти на страницу:

Изведнъж някой се появи в стаята при нея. Очертанията на мъж в мрака. Беше Хектор. Той стоеше до леглото и я гледаше.

В душата й повя леден вятър. Чу далечни писъци вътре в себе си, ужасени детски писъци. Тя се намираше сама в малка лодка дълбоко в морето. Пропадаше в черна бездна. Ужасът беше влудяващ.

Софи се сви конвулсивно в леглото.

— Не искам да чувам — прошепна.

Той не отговори. Дълго време просто стоя така, след това си отиде, остави вратата отворена.

Тя зяпаше в празното пространство. Не можеше да помръдне. Вцепенена физически и душевно.

Срещу отворената врата на стаята й имаше прозорец. По някое време слънцето изгря. Заедно със светлината дойде Йенс; изнесе я на ръце от стаята, качи я в къщата. Всички се събраха в кухнята — Софи, Йенс, Лотар, Еди и Каролине. Другите ги нямаше, бяха изчезнали. Соня, Лешек и Хектор. На масата беше оставено писмо, написано със светлосин химикал. На ръка. Нищо лично, само факти. В Перейра ги чакал самолет за Стокхолм. Нов ред. Говореше се за Томи Янсон. Намирал се в Брадфорд, недалеч от Лийдс във Великобритания. Наблюдавали го. Беше приложен и телефонният номер на руснак на име Саша.

Тя побутна писмото към Йенс. Той го прочете, подаде го на Еди.

— Мисля, че ти трябва да получиш тази информация. Но преди да решиш каквото и да било, трябва да говориш с Майлс Ингмаршон.

Еди прочете текста, изгледа ги, сгъна листа.

Напуснаха замъка на Игнасио в джунглата, без да поглеждат назад, стигнаха с кола до Перейра, качиха се на самолета и отлетяха към Европа, към Стокхолм. Йенс я държеше през цялото време. Не я пускаше и за миг. Тя усети, че гледа в празното пространство, че не чувства нищо. Заключена, емоционално парализирана. Сякаш чакането на новината за смъртта на Алберт беше изключило всички емоции.

През нощта кацнаха някъде да презаредят и пак отлетяха. Тя се намираше на стокхолмското летище „Арланда“. Каролине и Еди бяха изчезнали. Тя пътуваше към града с Йенс и Лотар. Всичко беше мъгляво. В апартамента на Йенс легна на дивана, все така без да вижда нищо. Йенс й донесе чай в стара синьо-бяла чаша, порцеланът беше взел да се пука. Мислите й започнаха да се връщат, макар и да траеха по секунда. Трябваше да вземе Алберт отнякъде. Беше забравила, той я чакаше. После нещо друго… Трябваше да му каже да се подстриже, косата му беше станала прекалено дълга… Не биваше да забравя да изгори дрехите му, когато научеше, че е мъртъв… Трябваше да съобщи и в училището… че няма да се върне следващия срок… Действителността взе да се връща. Накрая се стовари върху й и я затисна. Вцепенена и задушавана от болка и паника, тя започна да трепери.

Чаят в синьо-бялата чаша изстина.

(Стокхолм)

Кухненският прозорец в тристайния апартамент на Майлс Ингмаршон на Юргорден беше отворен и подпрян. Самолет в небето, далечни викове от лунапарка „Грьона Лунд“.

Еди седеше до масата в кухнята. Майлс се движеше бавно и сковано; наля вода в кафеварката, протегна се към буркана с кафето.

— Сана още е в болницата. Ще се възстанови напълно, просто ще отнеме малко повече време — обясни Майлс.

— А ти? — попита Еди, докато Майлс сипваше кафе във филтъра.

Майлс спря, завъртя се към Еди.

— Вероятно ще си остана така. Гърбът и рамото са прецакани, но поне имам сила в ръцете и краката. Ще го преживея.

Майлс се обърна към кафеварката, взе да се суети с лъжицата.

— Загубих им бройката — промърмори.

— Три — напомни му Еди. — Сега слагаш четвъртата.

— Мерси — кимна Майлс и продължи да сипва кафе.

— Видях ви със Сана в Прага — започна Еди. — Проследих ви до апартамента. Ти ми беше на мушката. Щях да стрелям, но не го направих.

Майлс пак се обърна към него. Почти усмихнат.

— Благодаря.

— Само дето Томи свърши тази работа.

Майлс включи машината. Тя забръмча, после в стъклената кана започна да капе тъмна течност.

— Да, Томи я свърши. — Майлс стоеше с лице към Еди, облегнат на плота, скръстил ръце.

Наближаваха същинската част, усети Еди. Явно Майлс мислеше същото, тъй като каза:

— Значи, Хектор Гусман е намерил Томи Янсон за по-малко от седмица?

Еди кимна.

— Впечатляващо… Стига да е вярно — добави Майлс.

— Крайно впечатляващо — съгласи се Еди и се вгледа в Майлс в опит да разчете мислите му.

— И ще го държат под око, докато ние решим какво да правим? — изясни си Майлс.

Еди пак кимна.

— Значи, въпросът е какво ще правим — промълви Майлс.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?