Добрият вълк [bg]

Щяха да минат няколко дни, после вратата на тази изба щеше да се отвори. Никой нямаше да каже нищо, но Алберт щеше да е вече мъртъв.

И когато това станеше, тя също щеше да умре, щеше да се погрижи за това. Софи обмисляше как ще го направи, по какъв начин. Щеше да стане бързо и тя нямаше да страда твърде много…

Това беше единствената й позитивна мисъл в момента.

Обадиха се на Лешек късно през нощта. Един албански престъпник, притежател на нощен клуб в Синкенсдам в Стокхолм, който организираше стриптийз шоута и наемаше източноевропейски момичета на час, ръмжеше в слушалката:

— Уредих онази гад Томи Янсон с паспорт и „Колт“ миналата година.

— Името в паспорта?

Лешек си записа. Информира Хектор.

Заеха се с голямата задача. Преобърнаха всичко надолу с главата. Хектор използва всички възможни средства, с които разполагаше. Търсеха, проверяваха, подкупваха полицаи и представители на властите. Намериха отделни фрагменти. Фрагментите сочеха северна Великобритания, град на име Брадфорд. Името изскочи от две места. Проявяване на снимки, молба за шофьорска книжка.

Хектор нае двайсет души от една руска групировка, с която тъкмо беше сключил сделка, и ги изпрати там. Направи същото и с британска банда от Манчестър и шайка китайци от Лондон, които разположи около града, откъдето да наблюдават всички пътища за бягство. Наля огромни суми и ако Томи Янсон наистина беше там, нямаше да има никакъв шанс за бягство.

Минаха два дни, преди снимката на шведския криминален комисар да се получи на телефона на Лешек. Той я показа на Хектор. Снимката беше неясна, но нямаше съмнение, че мъжът, седнал в полумрака на някаква мизерна кръчма с халба тъмно пиво в ръка, е Томи Янсон.

Хектор погледна снимката, после Лешек.

— Благодаря ти — каза само.

— Недей да благодариш на мен.

— Не, благодаря точно на теб. За всичко.

Лешек го погледна въпросително.

— Хектор?

— Да, Лешек?

— Става ли нещо с теб? — осмели се да попита полякът.

— Да, става нещо.

— Какво?

— Ще умра — изрече Хектор. — И се нуждая от помощта ти.