![Добрият вълк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/2/dobriyat-vlk-bg-download.jpg)
Добрият вълк [bg]
- Автор: Содерберг Александр
- Серия: Софи Бринкман #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0272-1
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Добрият вълк [bg]». Краткое содержание книги:
Лешек беше проверил компютрите. Намери каквото търсеше. Цялата информация за делата на Игнасио, бизнес контактите му, движението на парите. Всичко им беше поднесено на тепсия. Оставаше им само да седнат да го изядат.
Хектор четеше принтирани документи. Бизнесът беше огромен. Сумите — невъобразими. Мрежата обхващаше целия свят.
И сега беше негова…
Гласовете на Лешек и Соня зад него. Говореха по телефона, съобщаваха новината. Че дон Игнасио Рамирес е починал скоропостижно след кратко боледуване, че последното му желание било да предаде империята си на Хектор Гусман. Всички разбираха и никой не поставяше информацията под въпрос, стига да можеха да предоговорят бизнес отношенията си. И точно това правеха — предоговаряха с този и онзи. Лешек и Соня предаваха всичко на Хектор, сложили ръка върху слушалката. Но Хектор почти не ги слушаше. Беше облегнал купчината листове на коленете си, беше взел химикалка. И беше започнал да пише имена.
Имена на стокхолмци. Стокхолмски гангстери, съмнителни личности, представители на ъндърграунда. Перачи на пари, наемници, производители на наркотици, собственици на бардаци, сводници, бодигардове, лихвари…
Хектор записа всички имена, които помнеше от годините си в града.
— Затворете — нареди на Соня и Лешек, които още бяха на телефона.
Те го изгледаха въпросително.
— Затворете — повтори.
Те се подчиниха, колебливо, гледаха го неразбиращо.
Хектор въздъхна, раменете му се отпуснаха.
— Благодаря — кимна той и подаде списъка на Лешек. — Свържи се с тези, един по един. Искам да говоря с тях веднага.
Лешек прочете имената на страницата. Вдигна очи.
— Това са шведски имена… От Стокхолм ли са?
— Да — отвърна Хектор равнодушно.
— Хулигани, дребни престъпници. За какво са ти?
— Просто им се обади.
— На път сме да погълнем най-голямата групировка… Няма какво да се занимаваш с тия.
— Прави каквото ти казвам, Лешек. Обади им се.
Лешек почака няколко секунди, обърна се към Соня, не получи подкрепа. Затова се завъртя към компютъра, влезе в един от частните им сървъри. Намери данните на първия от списъка, набра номера и подаде телефона на Хектор.
Сигнал свободно. Вдигнаха.
— Обажда се Хектор Гусман…
Гласът от другата страна започна да говори нещо. Хектор го прекъсна:
— Слушай ме… Томи Янсон, голямата клечка от полицията, за когото се говори из Стокхолм. Трябва да бъде намерен. Предай на всички. Който го намери или даде информация, която да ни доведе до него, ще получи осемцифрена сума.
Хектор затвори. Лешек му даде следващия номер от списъка. Позвъни, повтори казаното.
Проведе петнайсет телефонни разговора със Стокхолм.
57
Призраците и жегата не му даваха да мигне.
Томи Янсон седеше на дивана в скапания апартамент над автосервиза в Брадфорд. Адско гето на четири часа северно от Лондон. Беше нощ. Върколаци виеха между къщите. Вампири се спотайваха по слабо осветените улици. Поне такова беше усещането. Измъчено… параноично.
Той седеше по гащи, пиеше уиски и четеше вестници в интернет, мъчеше се да разбере онова, за което не пишеше нищо. Дали Майлс е мъртъв… Дали Софи се е появила някъде? Еди Буман? Но нямаше нито дума.
Щеше да почака две седмици, може би три… Може би няколко месеца. Търпение… След това Томи щеше да се върне в Швеция през Норвегия. Беше избрал маршрута. Щеше да се развилнее из Стокхолм, да ги унищожи. Равновесието се криеше там — в унищожението. Нямаше друг начин да го постигне. Нито с жени, нито с бягство. Само като се върне и ги почне.
Софи, Майлс и Еди… Беше извадил снимки. Бяха закачени на стената. Томи се вторачи в тях. Мислено ги прострелваше в главата, отново и отново. И всеки друг глупак, изпречил се на пътя му. Кървава баня… Клане…
По-нататък, до пътната врата — семейната снимка в рамка. Томи, Моника, Ванеса и Емели. Вгледа се и в тази снимка; не почувства нищо. Голяма глътка от бутилката. Уискито беше евтино и силно. Томи лочеше здравата. Дойде му в повече, стана му недобре, не знаеше къде се намира, сви се в ембрионална поза.
58
Часовете й се губеха. Така става, когато те държат в заключена стая без прозорци. Сякаш психическото равновесие изчезва, извадено е от строя. Софи се чувстваше изгубена. Не знаеше откога е тук.
Лешек и Соня се появяваха само за секунда, за да й оставят ядене. Общо четири пъти. Софи се опита да заговори Лешек, но той просто остави храната на малката масичка и веднага излезе. Софи пробва и със Соня, но и с нея не се получи. Това я плашеше все повече. Все едно не можеха да я погледнат в очите, защото и те като нея знаеха, че Алберт е изгубен…