Добрият вълк [bg]

— По-конкретно.

Хектор размишляваше.

— Срещу бедността… срещу уязвимостта — прошепна. — Срещу безсилието… — Езикът му се развърза, продължи: — Срещу себеомразата, срещу жаждата и глада, срещу слабостта, срещу незначителността, срещу самотата… срещу тишината, срещу празнотата… — Той вдигна очи. — Срещу всичко.

Лотар се замисли. Кимна леко.

— Това зло ли е? — попита той. — Този мироглед?

— В какъв смисъл?

— Целият този страх и егоцентричност… в него ли се корени злото?

Хектор помисли.

— Може, не знам.

— Майка ми беше добра — въздъхна Лотар.

— Да, Франка беше добра — съгласи се Хектор.

— Софи прилича на мама. Изглежда, те привлича… доброто.

— Може би е вярно… Ти също си добър, Лотар.

— Аз съм наполовина мама, наполовина теб. Наполовина добър, наполовина зъл. Не искам да бъда груб… Но мисля, че е така.

Това прободе Хектор.

— Не, Лотар. Ти си добър. Не се безпокой за това. Ти си изцяло добър… — Хектор долови нотка на паника в гласа си.

— „Храни добрия вълк“, така казваше мама — спомни си Лотар.

— Направи го — рече Хектор. — Направи го.

— Ами ти? Ти ще се промениш ли, Хектор?

Хектор видя надежда в очите на Лотар. Обзе го силно желание да каже „да“. Но Хектор не искаше да го лъже.

— Не… за съжаление.

Лотар осъзна, че е вярно; сякаш прие положението.

— Окей — погледна той Хектор в очите. — И сега? Какво ще стане сега? Какво ще стане с Алберт и останалите в Мюнхен?

— Не мога да отговоря.

— Така ли?

— Съжалявам, Лотар — каза той и закова очи в земята, когато Лешек дойде, хвана Лотар над лакътя и го отведе.

Възцари се тишина, чуваха се само птиците и ромонът на водата. От джоба на ризата му стърчеше пура, той я извади, намери запалката в джоба на панталона, запали, запуши.

Мислите търсеха изходи. Имаше такива, но бяха неясни, изпълнени с насилие и смърт и в крайна сметка неоправдани.

Пурата имаше неприятен вкус. Хвърли я в едно от езерцата. Тя изсъска за секунда и угасна.

Постъпи правилно.

Думите дойдоха сами. Имаха формата на нещо, което брат Роберто беше изрекъл в манастира в Тоскана… Понякога човек трябва да постъпва правилно, така се беше изразил…

Да постъпва правилно… Какво значеше това, по дяволите…

Стъпки прекъснаха размислите на Хектор, Лешек се появи.

— Трябва да се захващаме за работа — каза.

Хектор почака няколко секунди, после се изправи и последва Лешек в къщата.

На осем метра дълбочина под къщата имаше изби и проходи. Повечето помещения се използваха за жилища на прислугата — прости стаи, в които четирима-петима души спяха в двуетажни легла. В други държаха пари в брой, оръжия и кокаин, имаше и бункери с провизии, в които да оцелееш и след падане на атомна бомба.

В дъното на тунела от коридори имаше команден пункт. Бетонни стени, никакви прозорци. Компютри и високотехнологично комуникационно оборудване.