Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Добрият вълк [bg]
Добрият вълк [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Добрият вълк [bg]

Электронная книга - «Добрият вълк [bg]». Краткое содержание книги:

В „Добрият вълк“ медицинската сестра и самотна майка Софи Бринкман, въвлечена против волята си в криминалния свят, е обявена за международно издирване и се крие в Прага заедно със сина си Алберт. По следите й е Томи Янсон, криминален комисар от Стокхолм, натоварен със задачата да я открие. Софи знае твърде много за нечистите му дела и той трябва на всяка цена да я отстрани от пътя си, за да може да продължи живота си спокойно. В същото време в манастир в Тоскана се крие обеднелият мафиотски бос Хектор Гусман, в когото Софи е влюбена (вж. „Андалуският приятел“). Гусман се подготвя за последната си битка — възнамерява да си върне сина, империята и всичко, което някога му е принадлежало (вж. „Другият син“). Омразата и жаждата за мъст са по-силни от добротата на монасите, сред които живее. И в тази трета, заключителна част на криминалния триптих напрежението не спада, събитията се развиват главоломно, а действието се е насочило неумолимо към мрачния си финал. Новият глас в шведската криминална литература Александер Сьодерберг (роден 1970) е по професия телевизионен сценарист, който живее в Южна Швеция с жена си и децата си. „Андалуският приятел“ (2014) е негов дебютен роман и първа книга от трилогия. Още един скандинавски трилър, чиято героиня би могла да се нарече „следващото момиче, което си играе с огъня“.
1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128
Перейти на страницу:

Алберт извади телефона от джоба си, погледна го. Изведнъж го обхвана внезапно съмнение, загуби увереност. Започна сам да си обяснява защо не бива да набира този номер. Но Алберт знаеше, че гласът, който чува в главата си, е гласът на страха. А това беше недопустимо. Пое си дълбоко дъх и набра. Анна вдигна.

— Алберт се обажда — рече той.

Мълчание. После:

— Къде беше?

— Нямаше ме.

— Защо не се обади?

— Не можех.

— Сега къде си?

— В града.

Пак мълчание.

— Искаш ли да се видим? — предложи той.

Секундите минаваха. Той започваше горчиво да съжалява…

— Да, разбира се, че искам — изненада го тя.

64

(Брадфорд/Стокхолм)

Самолетът до Лондон друсаше страшно.

Еди Буман и Майлс Ингмаршон бяха пребледнели, оцъклени, седяха един до друг, вторачени в облегалките отпред.

„Хийтроу“. Оттам взеха кола под наем. Еди шофираше, Майлс зяпаше. М1 на север в продължение на четири часа.

Брадфорд беше дупка. Нещо, останало от отминала епоха. Текстилна индустрия, която беше пропаднала. Така и не се беше възстановила. Тухлени къщи; бедно, тъжно и бездушно.

Срещнаха се със свръзката. Руснак. Казваше се Саша, кожата му беше гладка като на дете, усмихваше се, все едно късметът го преследва като един постоянен дълъг музикален тон. Усмивката не слизаше от лицето му. Майлс и Еди го гледаха стъписано, докато разказваше как екипът му открил Томи Янсон и оттогава не го изпускал от очи.

— Къде е? — Майлс беше нетърпелив.

— Седнал е на един площад наблизо. Апартаментът му е на този адрес. — Саша им подаде написана на ръка бележка. — Ще ви трябва ли помощ?

Майлс и Еди поклатиха глава.

Махмурлукът днес беше убийствен; такъв беше и вчера. Но загубата на паметта беше още по-обхватна. Голяма буца черна празнота.

Дните изглеждаха еднакво. Томи се будеше твърде късно, едновременно нервен и уморен. Сърфираше в интернет, мъчеше се да долови поне някакъв намек за Майлс, Еди и Софи. След това някак успяваше да убие времето до обяд, когато можеше да изпие няколко бири в индийския ресторант с луминесцентните лампи. След това непоносима дълга скука чак до напиването в пъба, което обикновено започваше към седем часа. Преди ден-два повлече към къщи някаква курва, но свалката завърши катастрофално.

Слънцето изгаряше олисялото теме на Томи. Мъчеше го отвратителна жега. Беше седнал на сянка под едно дърво на малък площад. Двама тъпаци от Пакистан играеха шах наблизо.

Томи носеше тънки широки панталони до коленете, тениска, днес с текста Party in the Pacific. Беше опъната на корема. В апартамента имаше и други подобни. Всички купени от един и същи аутлет с надписи от рода на University of Hawaii, Loose Riders, Downtown College и I Survived Springbrake 2001. Купуваше евтини дрехи, пестеше си парите за наема и за пиячка.

Томи се огледа, не забеляза нищо особено. Едно време подобни спокойни моменти му позволяваха да изпадне в еротични фантазии. Да си седи, да зяпа жените и да си представя как ги чука по всички възможни начини, най-вече отзад. Но този нагон вече не съществуваше.

Дъртаците се обърнаха към него, взеха да разправят на развален английски за някакво шахматно чудо, което някакъв си там американец извършил през шейсетте години. Томи ги гледаше кръвнишки, не разбираше нищо. Те му се усмихваха, навярно убедени, че той също е любител на шаха, че затова е седнал тук. Нищо подобно. Той не беше любител на нищо, най-малко пък на шаха. Затова Томи не отвърна на усмивките им. Вместо това стана и бавно тръгна към къщи.

Отдалечи се от площада и навлезе в подобен на гето квартал със стари работнически жилища в дву- и триетажни сгради.

Стигна двустайния си апартамент над автосервиза, където непрекъснато слушаха по радиото дразнещ седемдесетарски джаз. Той се прибра в бърлогата си, заключи, подмина снимката на Моника и момичетата на път към кухнята и вдигна само с показалец стека с шест бири от хладилника. Джазът бучеше през пода заедно с пневматичния гайковерт, който завиваше и отвиваше болтове от сутрин до вечер.

Томи се отпусна на дивана с дистанционното в ръка, включи телевизора върху разнебитената масичка. Облегна се назад и притисна един леденостуден кен до челото си. Екранът премигна и показа разпалена публика и голям боксов ринг в средата на арена. Американски сателитен канал. Даваха кеч.

1 ... 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)