Затъмнение

Въпреки че знаех, че Джаспър никога няма да позволи на Алис да й се случи нещо, все пак ми беше трудно да гледам как той се навежда нападателно срещу нея. Алис стоеше неподвижно, изглеждайки слабичка като кукла в сравнение с Емет, усмихвайки се. Джаспър тръгна напред и после се прокрадна от лявата й страна.

Алис затвори очи.

Сърцето ми задумка неравно, когато Джаспър скочи там, където беше Алис.

Той подскочи и отново изчезна. Изведнъж беше от другата страна на Алис. Тя изглеждаше сякаш не се е помръдвала.

Джаспър се завъртя и отново се хвърли към нея, но само за да се приземи приведен зад нея като първия път; през цялото време Алис стоеше със затворени очи, усмихвайки се.

Сега вече гледах Алис по-внимателно.

Тя се движеше — аз просто пропусках да го видя, разсеяна от атаките на Джаспър. Тя правеше малки крачки съвсем леко напред точно в секундата, когато Джаспър прелиташе и се приземяваше на мястото, където тя бе стояла. Тя правеше друга крачка, когато грабещите ръце на Джаспър просвистяваха във въздуха точно там, където бе кръста й.

Джаспър стесни кръга на атака и Алис започна да се движи по-бързо. Тя танцуваше — въртеше се и въртеше около себе си. Джаспър сякаш й беше партньор, подскачаше, повтаряйки красивите й движения и изобщо не можеше да я докосне, сякаш всяко движение бе от някаква хореография. Най-накрая Алис се засмя.

Сякаш отникъде, тя бе върху гърба на Джаспър, устните й върху врата му.

— Хванах те — каза тя и го целуна по шията.

Джаспър се подсмихна, клатейки глава.

— Ти наистина си едно плашещо малко чудовище.

Вълците отново започнаха да мърморят. Този път звукът беше предпазлив.

— Добре е да се научат на малко уважение — промърмори Едуард развеселено. После заговори по-силно. — Мой ред е.

Той стисна ръката ми преди да я пусне.

Алис дойде до мен, заемайки мястото му.

— Страхотно, нали? — попита тя самодоволно.

— Да — съгласих се аз, без да откъсвам поглед от Едуард, докато той се приближаваше безшумно към Джаспър, движенията му бяха гъвкави и бдителни като на пантера.

— Държа те под око, Бела — прошепна внезапно тя, тонът на гласа й бе толкова нисък, че едва я чувах, макар че устните й бяха до ухото ми.

Погледът ми блесна към нея и после обратно към Едуард. Той беше изцяло съсредоточен върху Джаспър, като и двамата маневрираха при скъсяването на дистанцията.

Изражението на Алис беше изпълнено с укор.

— Ще го предупредя, ако плановете ти внезапно изчезнат — заплаши тя със същия нисък шепот. — Не би ни помогнала като се поставиш сама в опасност. Мислиш ли, че някой от тях би се отказал, ако ти умреш? Те все пак биха се били, всички бихме се били. Не можеш да промениш нищо, затова просто бъди добра, става ли?

Направих гримаса и се опитах да я игнорирам.

— Наблюдавам — повтори тя.

Сега Едуард беше близо до Джаспър, а тази битка бе по-еднообразна и от другите. Джаспър имаше векове опит, който му даваше преднина, и се опитваше да действа инстинктивно колкото може, но мислите му винаги му отнемаха частица от секундата преди да действа. Едуард бе малко по-бърз, но движенията, които Джаспър използваше, му бяха непознати. Те се приближаваха един към друг отново и отново, но нито един не можеше да вземе предимство, инстинктивно ръмжене избухваше от време на време. Беше трудно да гледаш, но още по-трудно да погледнеш встрани. Движеха се прекалено бързо, за да мога наистина да разбера какво правят. От време на време ярките очи на вълците грабваха вниманието ми. Имах чувството, че вълците разбираха това повече от мен — може би повече отколкото трябваше.