Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— С други думи — обобщи Морисън — помислихте си: „Няма време“.
— Да, но това беше моя мисъл.
— Откъде знаете, Наталия?
— Знам какво мисля.
— Знаете и сънищата си, но понякога те са предизвикани от външни въздействия. Да предположим, че сте приели мисълта „Няма време“. Тъй като не сте привикнала към приемането на мисли, бързо сте изградили поредица от свободни асоциации, които са ви накарали да я почувствате като ваша собствена.
— Може и така да е, но как бихме могли да разберем, Албърт?
— Не съм сигурен, но очевидно София е приела същата фраза и трябва да я попитаме дали самата тя не е мислила за нещо, което да е предизвикало мисълта, като част от хода на разсъжденията й.
— Не, не съм — отвърна Калинина. — Опитвах се да държа пуст ума си. Мисълта просто се появи.
— Аз не усетих нищо — заяви Морисън. — А вие, Юрий?
Конев поклати глава, мръщейки се заради неуспеха си.
— Не, не съм.
— В такъв случай — замислено рече Морисън — не е нужно да значи нещо. Наталия смята, че е просто една мисъл, която се е появила естествено в резултат на предишните й разсъждения и има само повърхностно значение. Дори да се е появила в ума на Шапиров, може би и там има също толкова повърхностно значение.
— Може би да — подхвърли Конев, — може би не. Целият му живот и ум бяха обвързани с проблемите на миниатюризацията. Не можеше да мисли за нищо друго.
— Продължавате да го повтаряте — възрази Морисън, — но това са само романтични безсмислици. Нито един човек не би могъл да мисли само за едно нещо. И най-влюбения Ромео не би могъл вечно да мисли само за своята Жулиета. Едно присвиване в стомаха, далечен звук и веднага ще отклони вниманието си.
— Въпреки това, всичко което казва Шапиров трябва да приемаме като нещо с възможна значимост.
— Възможна! — многозначително рече Морисън. — А ако се е опитвал да разработи допълнението към миниатюризационната теория и е започнал да се вайка, че няма достатъчно време, за да завърши работата си?
Конев поклати глава, по-скоро за да отхвърли предположението като налудничаво, отколкото напълно да го отрече.
— А ако, например — рече той, — Шапиров е решил, че при всяка миниатюризация, при която нарастването на скоростта на светлината е пропорционално на намаляването на константата на Планк, тази промяна настъпва незабавно, т.е. не изисква никакво време. И разбира се, щом скоростта на светлината нараства толкова много, неминуемо ще нарасне и скоростта на всеки лишен или почти лишен от маса обект. На практика това би премахнало времето и той би могъл гордо да заяви на самия себе си: „Няма време“.
— Отиваш прекалено далече — додаде Боранова.
— Знам — отвърна Конев, — но си струва да се помисли за тази възможност. Трябва да запишем всяко впечатление което приемем, независимо колко е мъгляво и привидно безсмислено.
— Възнамерявам да направя точно това, Юрий — заяви Боранова.
— В такъв случай, нека отново да замълчим. Нека се опитаме да приемем нещо друго.
Морисън се опита да се съсредоточи с всички сили, присвил очи под изпъкналите вежди, но не успя, тъй като Конев въздъхна и прошепна:
— Постоянно приемам нещо: „n по c е равно на m върху s“.
— И аз го приех — каза Морисън, — но според мене беше „m по корен от c“.
— Не — решително възрази Конев. — Опитайте отново!
Морисън се съсредоточи, след това смутено каза:
— Прав сте. Аз също приех: „n по c е равно на m върху s“. Какво означава това?
— Кой би могъл да каже веднага? Но ако това е ума на Шапиров, то значи нещо. Можем да приемем, че n е честотата на вълната, c е скоростта на светлината, а m върху s е стандартната маса, т.е. масата в покой при нормални условия. В светлината на…
Боранова вдигна ръка с предупредително насочен показалец. Конев спря и добави с неудобство:
— Но всъщност няма значение.
— Секретен материал, нали, Юрий? — засмя се Морисън.
— Как може — гласът на Дежньов прозвуча с непривична сприхавост — вие да чувате всички тези неща за времето и стандартната маса, и какво ли не още, а аз да не усещам нищо? Дали защото не съм учен?
— Съмнявам се, че има нещо общо — отговори Морисън. — Мозъците са различни. Може би се различават както кръвта. Кръвта си е кръв, но не винаги можете да прелеете кръвта от един човек на друг. Може би мозъкът ви се различава от този на Шапиров достатъчно, за да нямат сензорна връзка.