Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Битката да спечелиш сърцето на Сара отново — отвърна той.
Нейтън сериозно се разтревожи, но незабавно потисна това чувство.
— По дяволите, Кейн, говори по-тихо. Стряскаш кръщелницата ми.
Кейн изпита желание да удуши зет си.
— Нейтън, надявам се Сара да те накара да страдаш. Ако на този свят има някаква справедливост, ти трябва на колене да молиш Сара да ти прости.
Не се наложи Нейтън да разрушава дома на Уинчестър, но разби няколко заключени врати. Докато Кейн наблюдаваше от коридора, Нейтън методично претърсваше всяка стая от пода до тавана. Късметът беше на негова страна. Графът и дъщеря му Белинда не бяха в къщата. Нейтън предположи, че търсят Сара, но поне не беше необходимо да очаква намеса от тяхна страна. Това, разбира се, нямаше да го спре, но можеше да го забави.
Майката на Сара също не му попречи. Крехката сивокоса жена обикаляше около камината във всекидневната и просто чакаше, докато маркизът изпълни задачата си.
Лейди Виктория Уинчестър можеше да спести доста време на Нейтън, ако просто му беше казала, че Сара е била за кратко при нея и вече си е тръгнала, но маркизът на Сент Джеймс стресна плахата жена и тя не можа да събере смелост или просто беше изгубила гласа си.
Кейн и Нейтън вече си тръгваха, когато майката на Сара ги повика.
— Сара беше тук, но си тръгна преди около двадесет минути.
Нейтън беше забравил, че жената е във всекидневната. Той се отправи към нея, но се спря по средата на стаята, когато тя се отдръпна от него.
— Каза ли къде отива? — попита той меко и направи още една крачка към нея. — Госпожо, няма да ви нараня. Тревожа се за Сара и бих желал да я намеря колкото може по-бързо.
Благият му глас й помогна да възвърне самообладанието си.
— Защо искате да я намерите? Тя ми каза, че не ви е грижа за нея, сър.
— През последните седмици непрекъснато ми повтаряше, че ме е грижа — отвърна той.
Майката на Сара бавно поклати глава. Тъгата в очите й беше очевидна. На пръв поглед тя приличаше на сестра си Нора, но в Нора имаше жажда за живот, докато майката на Сара приличаше на изплашена и съкрушена жена.
— Защо искате да откриете Сара?
— Защо? Защото ми е жена — отвърна Нейтън.
— Истина ли е, че искате Сара само, за да получите подаръка на краля? Моята Сара е решена да намери начин да получите и земята, и съкровището, сър. Но тя не иска нищо от вас.
Очите на възрастната жена се напълниха със сълзи.
— Вие унищожихте нейната невинност. Тя имаше такава вяра във вас през всичките тези години. Ние и двамата причинихме зло на Сара.
— Сара винаги е говорила хубаво за вас, госпожо — каза Нейтън. — Тя не мисли, че сте й причинили зло.
— Наричах я миротвореца ми — каза тя. — Когато порасна, тя често поемаше моите битки. Така беше много по-лесно, разбирате ли.
— Не разбирам — каза Нейтън. — Какви битки?
— Просто семейни караници — отговори тя. — Мъжът ми Уинстън често въвличаше брат си Хенри в семейните ни спорове. Сара се застъпваше за мен, за да изравнява съотношението на силите.
Нейтън поклати глава. Той беше решил, че майката на Сара няма дух, но тя изпъна снага и се намръщи срещу него.
— Сара заслужава да намери спокойствие и радост. Тя няма да се примири като мен. Тя също така няма да се върне тук. Тя е много разочарована от всички нас.
— Госпожо, трябва да я намеря.
Страданието му я трогна.
— Вие значи се тревожите за нея? Значи ви е грижа, макар и съвсем малко?
Нейтън кимна.
— Разбира се, че се тревожа. Сара има нужда от мен.
Лейди Виктория почти се усмихна.
— Може би вие също имате нужда от нея — отбеляза тя. — Тя ми каза, че си отива вкъщи — добави тя. — Предположих, че това означава да се върне при вас. Тя каза, че имало още няколко неща да свърши, преди отново да напусне Лондон.
— Тя няма да напуска Лондон — заяви твърдо Нейтън.
Кейн се приближи.
— Възможно ли е да е отишла в градската ви къща? — попита зет му.
Нейтън се намръщи.
— Аз нямам градска къща, не помниш ли? Тя беше опожарена до основи от няколко от приближените на баща ми.
Кейн кимна.
— По дяволите, Нейтън, къде другаде би могла да отиде? Къде тогава е домът ти?
Нейтън се обърна към майката на Сара.
— Благодаря ви, че ми помогнахте. Ще ви изпратя съобщение веднага, щом намеря Сара.
Очите на жената се насълзиха отново. Тя напомняше на Нейтън за Сара и той й се усмихна. Сега той знаеше от кого е наследила съпругата му склонността да плаче за най-малкото нещо.
Лейди Виктория хвана Нейтън под ръка и го изпрати до външната врата.
— Още откакто беше малко момиче Сара ви обича. О, тя го признаваше само на мен, разбира се. Останалите от семейството щяха да й се присмиват. Тя винаги мечтаеше. Вие бяхте нейния рицар в блестящи доспехи.