Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Холандският външен министър има любезността да уведоми посланиците на всички страни, свързани по някакъв начин с инцидента: Швеция, под чийто флаг плаваше „Фрея“ и чиито моряци имаше на борда; Норвегия, Финландия и Дания, които също имаха моряци на борда; САЩ, защото четирима от моряците бяха скандинавоамериканци с американски паспорти и двойно гражданство; Англия като крайбрежна страна, заинтересована и поради това, че „Лойд“ бе застраховал и кораба, и товара; Белгия, Франция и Западна Германия, и трите като крайбрежни страни.
В девет европейски страни зазвъняха телефоните между министерства и отдели, от телефонни будки и редакции, в осигурителни дружества, корабни агенции и частни домове. За хората от правителството, банковото дело, корабоплаването, застрахователното дело, въоръжените сили и печата перспективата за един спокоен уикенд през тази петъчна сутрин се отдалечи в гладкото синьо море, където под горещото пролетно слънце една 1 000 000-тонна бомба наречена „Фрея“, лежеше безмълвна и неподвижна.
Хари Венерстрьом бе изминал половината път от Ротердам за Хук, когато му хрумна една идея. Лимузината му минаваше извън Скиедам по магистралата за Влаардинген, когато той се сети, че личният му реактивен самолет е на Скиедамското общинско летище. Вдигна телефона и потърси главната си секретарка. Тя още се опитваше да се отърве от журналистите, които не преставаха да се обаждат в апартамента му в „Хилтън“. Когато можа да се свърже с нея едва след третия опит, й нареди да предаде на неговия пилот цяла поредица от заповеди.
— И още нещо — каза той. — Искам името и служебния телефонен номер на шефа на полицията в Алесунд. Да, Алесунд в Норвегия. Щом ги научите, свържете се с него и му кажете да стои, където е, и да чака моето обаждане.
Разузнавателният отдел на „Лойд“ бе информиран малко след десет часа. Един английски търговски кораб се канел да влезе в устието на Маас на път за Ротердам тъкмо когато от „Фрея“ се обаждаха на контролна служба Маас. Радистът чул целия разговор, записал го дословно със стенографски знаци и го показал на капитана си. Само след няколко минути той го диктувал на корабния си агент в Ротердам, който го предал в главната кантора в Лондон. Кантората се свързала с Колчестър, Есекс и повторила новината на „Лойд“. Един от председателите на двайсет и петте отделни осигурителни фирми бил намерен и уведомен. Консорциумът, който бе събрал 170 000 000-та застраховка на кораба, трябваше да е голям. Същото важеше и за групата фирми, покрила застрахователната сума за единия милион тона нефт за Клинт Блейк в Тексас. Но независимо от размерите на „Фрея“ и на товара й най-големи бяха застраховките „Живот“ на екипажа и „Щети“ в случай на разливане на нефта. Ако „Фрея“ бъдеше взривена, те щяха да глътнат най-много пари.
Малко преди пладне председателят на „Лойд“ в кантората си високо над Сити надраска няколко цифри в бележника си.
— Става дума за един милиард долара загуби, ако се случи най-лошото — каза той на личния си помощник. — Кои, по дяволите, са тези хора?
Водачът на тези хора седеше в епицентъра на развихрящата се буря срещу брадатия норвежки капитан в дневната му каюта под дясното крило на мостика на „Фрея“. Завесите бяха дръпнати и слънцето напичаше. През прозорците се разкриваше панорамен изглед към безлюдната предна палуба, която се отдалечаваше на четвърт миля чак до острия нос.
Една миниатюрна прегърбена фигурка седеше близо до носа и гледаше трепкащото море. От двете страни на кораба синята вода беше гладка и спокойна, само лекият зефир набръчкваше повърхността й. От сутринта насам този бриз бе издухал невидимите облаци от отровен инертен газ, които излетяха от резервоарите, когато бяха отворени инспекционните люкове. Сега беше безопасно да се ходи по палубата, в противен случай човекът на носа нямаше да е там.
Температурата в каютата беше стабилна, климатичната инсталация намали централното отопление, когато слънцето започна да напича през двойните прозорци.
Тор Ларсен седеше там, където бе седял цяла сутрин, в единия край на голямата маса, срещу Ендрю Дрейк на другия.
След разговора им между двете обаждания по радиотелефона, в 9,00 и 10,00, те предимно бяха мълчали. Напрежението от очакването бе започнало да си казва думата. Всеки от тях знаеше, че отвъд морето и в двете посоки се извършват трескави приготовления: първо, за да се установи точно какво се е случило на борда на „Фрея“ нощес, и, второ, да се прецени дали може да се направи нещо по въпроса.