Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— И двете са били и друг път по море и безспорно имат право да минат без изпит — отговори Уайлдър малко забързано.
— Най-младата е толкова красива, че навярно се е родила в моите владения — произнесе се галантният морски властелин, — но никой не би посмял да откаже да отговори, когато го вика самият Нептун, тъй че, ако ваше благородие няма нищо против, ще помоля младата жена сама да се изкаже. — После, без да обръща ни най-малко внимание на гневния поглед на Уайлдър, юначният изпълнител на ролята на бог се обърна направо към Гъртруд. — Ако, както чувам, прекрасна девойко, и по-рано сте виждали море, може би ще си спомните името на кораба и някои други дребни подробности около вашето пътуване?
Лицето на Гъртруд менеше цвета си — ту се зачервяваше, ту пребледняваше така бързо и рязко, както вечерното небе изведнъж пламва, а после придобива отново бисерната си красота, но тя потисна чувствата си и отговори с пълно самообладание:
— Ако се впусна във всички тия незначителни подробности, ще отклоня вниманието ви от по-достойни теми. Това доказателство може би ще ви убеди, че не съм за пръв път по море.
И докато говореше, от бялата й ръка в широката протегната длан на разпитвача й падна една гвинея.
— Моля да ме извините, че поради многобройните ми и тежки задължения съм забравил ваша милост — отвърна безочливият пират, като прибра в джоба си дарението и се поклони с груба учтивост. — Ако бях надзърнал в тефтерите си, преди да се кача на този кораб, веднага щях да забележа грешката си; защото сега си спомням, че заповядах на един от моите художници да нарисува прекрасното ви лице, за да го покажа на жена си вкъщи. Този човек си свърши доста добре работата върху раковина от източноиндийска мида; ще поръчам да ми направи копие в коралова рамка и ще го пратя на вашия бъдещ съпруг, когато благоволите да си изберете такъв.
После, като се поклони отново и щракна с токове, се обърна към гувернантката, за да продължи разпита си.
— А вие, госпожо — заговори той, — за пръв път ли идвате в моите владения
— Нито за пръв, нито дори за двайсети път; аз често и преди съм срещала ваше величество.
— Значи сте моя стара позната! На каква ширина сме се срещали за пръв път?
— Мисля, че за пръв път ми се падна тази чест под екватора точно преди тридесет години.
— Да, да. Аз често съм там, следя за търговските кораби, които отиват към Индия или се връщат от Бразилия. По онова време съм се качвал на твърде много кораби, но, право да ви кажа, не ви помня по физиономия.
— Боя се, че за тридесет години лицето ми се е променило донякъде — отговори гувернантката с тъжна усмивка, но в печалното й изражение имаше такова достойнство, че никой не би я заподозрял в суетно съжаление за загубената красота. — Аз бях на кралски кораб, поразяващ с размерите си, защото беше трипалубен.
Богът прие гвинеята, която този път му бе подадена скришом; но, изглежда, че успехът разпали алчността му, защото, вместо да бъде благодарен, явно искаше да увеличи сумата на дарението.
— Може би всичко е така, както казва ваша светлост — отвърна той, — ала интересите на моето царство и голямото ми семейство вкъщи налагат да бдя зорко за правата си. Носеше ли знаме въпросният кораб?
— Носеше.
— И сигурно, както е редно, това знаме е било вдигнато на утлегара?
— Както подобава на вицеадмиралски кораб, беше вдигнато на фокмачтата.
— Добър отговор за фуста! — промърмори божеството, малко смутено, че хитростта му не бе успяла. — Моля ваша светлост да ме извини за израза, но е дяволски странно, че съм забравил този кораб. Не бихте ли могли да ми посочите нещо забележително, което да ми припомни за него?
Лицето на гувернантката, засенчено от размисъл, бе загубило престорената си веселост и когато отговори, погледът й беше втренчен в пространството, сякаш мислеше гласно.
— Още е пред очите ми палавникът, който, макар че тогава имаше едва осем години, дяволски ловко надхитри мнимия Нептун и отмъсти за злосторствата му, като го направи за посмешище пред всички на борда.
— Само на осем години ли беше? — обади се дебел глас до нея.
— Само на осем години, ала изпечен хитрец — отговори мисис Уилис, сякаш пробудила се от някакъв сън, и вторачи очи право в лицето на Корсаря.
— Добре, добре — прекъсна я баковият командир, решил да прекрати разпита, щом в него искаше да се намеси страшният му началник. — Изглежда, че всичко туй е истина. Ще надзърна в дневника си; ако излезе вярно, добре… ако ли не, тогава ще пратя на кораба ви насрещен вятър, после ще прегледам датчанина и чак тогава ще направя равносметката.