Червеният корсар

— Дядо Нептун е под носа ви.

— Какво желае богът на моретата?

— Чул е, че някакви си чуждоземци са нахълтали във владенията му, та моли за разрешение да се качи на борда на веселия „Делфин“, за да се осведоми закъде са се запътили и да провери по корабния дневник какви са те.

— Нека заповяда. Качете стареца на борда през носа; на такъв опитен моряк не подобава да се провира през илюминаторите.

С това разговорът прекъсна, защото Уайлдър се обърна кръгом, отвратен от ролята си в тази комедия.

Скоро се появи един моряк с атлетическо телосложение, който сякаш бе изскочил от стихията, чието божество олицетворяваше. Вместо побеляла коса на главата си имаше бърсалки, от които капеше морска вода; саргасови водорасли, образуващи цели плаващи ливади на разстояние до една левга от кораба, му служеха като небрежно наметната мантия, а в ръката си държеше тризъбец, направен от съответно разположени свайки, прикрепени за дръжката на една полупика.

Пременен така, богът на океана, който беше чисто и просто командирът на моряците от бака, с подобаваща тържественост закрачи по палубата, придружен от цяла свита брадати водни нимфи и наяди140, облечени също причудливо като него. Когато стигна до шканците, пред мястото, заемано от офицерите, главното действуващо лице поздрави групата им, като размаха скиптъра си, и подхвана отново разговора; виждайки, че капитанът все още е потънал в мисли, Уайлдър бе принуден сам да изпълнява ролята на едната страна в диалога:

— Със здрав и добре екипиран кораб сте излезли този път, синко, и то добре комплектуван с благороден екипаж от мои чеда. Кога напуснахте сушата?

— Преди около осем дни.

— Твърде малко, за да свикнат зелените новаци с клатенето. Но мога да ги различа и по това как се държат в тихо време. — Тук Генералът, презрително извърнал поглед настрана, пусна бизанвантата, за която се бе хванал с единствената цел да стои напълно неподвижен. Нептун се усмихна и продължи: — Няма да питам от кое пристанище сте тръгнали, тъй като виждам, че около лапите на котвите ви още се мотаят останки от нюпортските лотове. Надявам се, че нямате със себе си много новаци, защото подушвам рибата на борда на някакъв балтийски кораб, който иде насам с пасатите и едва ли е на повече от сто левги оттук; затуй не ми стига времето да проверявам хората ви, за да им раздам документите.

— Те всички са пред теб. Опитен моряк като Нептун не се нуждае от съвет, за да разпознае друг моряк.

— Тогава ще започна с тоя джентълмен — продължи шеговитият баков командир, обръщайки се към все още стоящия неподвижно командир на морските пехотинци. — Той има твърде сухоземен вид, та бих искал да зная колко часа са минали, откакто за пръв път е тръгнал да плава по море?

— Мисля, че много е пътувал и сигурно отдавна е платил на ваше величество полагаемата се дан.

— Добре, добре, възможно е, макар че, щом е бил толкова време по море, както твърдиш, смея да кажа, че познавам учени хора, които по-добре са оползотворявали времето си. А тези дами?