Червеният корсар

— Учудвам се, че сте успели да възстановите дисциплината.

— Аз отидох при тях сам-самичък, единствено с помощта на една лодка от брега, но ми стига да намеря къде да стъпя и да замахна с ръка, за да усмиря хиляда като тях. Сега, когато ме познават, рядко се случва да има недоразумения между нас.

— Сигурно сте ги наказали сурово.

— Всеки си получи заслуженото. Мистър Уайлдър, предполагам, че намирате службата при нас малко особена; но за един месец ще свикнете с нашия ред и подобна сцена няма да се повтори вече. — Говорейки, Корсарят се бе обърнал към новия си помощник и се мъчеше лицето му да изглежда весело, но тази веселост се изрази само в гримасоподобна усмивка. — Само че — добави той бързо — този път аз сам предизвиках размириците и тъй като вече владеем напълно положението, можем да си позволим да бъдем снизходителни. Освен това — погледна към мястото, където мисис Уилис и Гъртруд продължаваха да стоят и напрегнато да очакват решението му — може би не е зле в такъв момент да се посъветваме с нашите гостенки от прекрасния пол.

После, оставяйки своя подчинен, Корсарят пристъпи към средата на шканците и веднага повика там главните виновници. Тогава ги смъмри строго, при което не пропусна да ги предупреди назидателно за евентуалните последици от такава простъпка, и хората го слушаха така, като че пред тях стоеше някакво свръхестествено същество.

Макар и да говореше с обичайния си спокоен тон, и най-тихо изречената думица стигаше до ушите на намиращите се далеч от него членове на екипажа; а когато кратката му нотация свърши, хората стояха пред него вече не просто като немирници, които са били сгълчани и после опростени, а като престъпници, осъдени сурово не само от общественото мнение, но и от собствената си съвест. Между всички се намери един-единствен моряк, който може би поради някогашните си заслуги се осмели да каже дума за свое оправдание.

— Що се отнася до спречкването с морските пехотинци — каза той, — ваше високоблагородие знае, че не се обичаме твърде с тях, макар че трябва да призная, шканците не са място за уреждане на сметките ни. А колкото до джентълмена, който своеволно зае мястото на…

— Желая да си остане там прекъсна го командирът. — А за качествата му единствено аз мога да съдя.

— Добре, добре, щом такова е желанието ви, сър, никой няма да го оспорва. Но ние не разполагаме с никакви сведения за бристолския кораб, а тук му възлагахме големи надежди. Ваше високоблагородие е разумен човек и не би се учудил, че хората, които дебнеха кораба, пътуващ за Уест Индия, няма да са доволни, ако хванат вместо него някакъв си разнебитен и празен баркас.