Червеният корсар

Понесе се едновременно всеобщ ропот, който при липса на друго доказателство сам по себе си показваше, че непознатият офицер не беше на по-добър хал на сегашната, отколкото на предишната си служба. Двете страни единодушно осъждаха неговата намеса и отвред се чуваха неласкави отзиви за произхода му, примесени с недвусмислени заплахи срещу самия него.

Без ни най-малко да се плаши от тези признаци, че се намира в опасност, нашият авантюрист отговаряше на подмятанията с най-презрителна усмивка, подканяйки поне един да се осмели да излезе напред и да подкрепи думите си със съответните дела.

— Я го чуйте! — закрещяха слушателите му.

— Говори като кралски офицер, който гони контрабандист! — подвикна един.

— Да, храбрец е само на приказки — обади се втори.

— Той е като Йон141, промъкнал се през илюминаторите — викна трети, — и докато е на „Делфин“, няма да видим добро.

— Да го хвърлим в морето! Зад борда тоя предател! В морето! Да види, че там са отивали и по-смели, и по-свестни от него! — завикаха десетина едновременно, а някои от тях веднага му дадоха да разбере, че възнамеряват да изпълнят заканата си.

Но в този миг от тълпата изскочиха двама души и се хвърлиха като разярени лъвове между Уайлдър и враговете му. Единият, спущайки се пръв на помощ, пресрещна смело приближаващите моряци и само с един удар на несъкрушимата си ръка повали изпълнителя на ролята на Нептун, като че беше восъчна фигура. Другият не се забави да последва примера му и когато тълпата се отдръпна, смутена от този пробив в редовете й, вторият — не друг, а Фид — размаха юмрук, голям и тежък кажи-речи колкото дванайсетфунтово гюлле, и закрещя с буквално разпенена от гняв уста:

— Не го пипайте, простаци такива, не го пипайте! Нима ще се нахвърлите върху сам човек, и то офицер, какъвто никога досега не сте виждали, освен може би така, както котка гледа крал? Бих искал да видя тоя, който може да управлява голям кораб по тесен фарватер142, както съм виждал мастър Хари да управлява славния…

— Назад! — извика Уайлдър, заставайки между защитниците си и своите врагове. — Назад, ви казвам, и ме оставете да се разправя сам с тези дръзки негодници.

— Пратете го зад борда! Изхвърлете ги всички зад борда — закрещяха моряците, — и него, и лакеите му!

— Нима ще мълчите и ще позволите да стане убийство пред очите ви? — възкликна мисис Уилис, изскачайки от убежището си и сграбчвайки Корсаря пламенно за ръката.

Той се сепна като човек, събудил се внезапно от лека дрямка, и се вторачи в очите й.

— Гледайте! — продължи тя, сочейки развилнялата се сган долу, където имаше всички признаци да избухне кървава схватка. — Гледайте, ще убият ваш офицер, а няма кой да му помогне.