Червеният корсар

— Ах! Да пази бог невинните и простодушните, които служат против волята си на този кръстосвач, когато изтече определеното му време! — отвърна Хоумспън. — Предполагам обаче, че ти като опитен и разумен моряк не си се впуснал в това начинание, без да получиш парично поощрение и да се осведомиш дали службата ти ще бъде свързана с опасности?

— В никакво начинание не съм се впускал аз нито със „Смели“, нито с „Делфин“, както се наричаха тия кораби. Има един мастър Хари, оня момък там на юта… дето вика към реята така, като че реве мъжки кит… както виждаш, аз следя сигналите му, ала рядко го безпокоя с въпроси, например накъде смята да насочи лодката си по-нататък.

— Какво! Нима си готов да продадеш така душата си на сатаната, и то даром?

— Слушай, приятелю, не е зле да прекрояваш мислите си, преди да се изплъзнат така нескопосно от езика ти. Аз желая да се отнасям към всеки джентълмен, дошъл да ме споходи тук горе, с такава учтивост, която би правила чест на моя марс, каквито и лоши шеги да си устройва екипажът, разбираш ли? Но офицер като тоя, чиито сигнали следя, си има свое име, без да става нужда да го заимствува от особата, която ти хрумна преди малко да назовеш. Аз презирам жалките заплахи; но излишно е да се казва на човек на твоите години, че колкото е лесно да се качиш на тази рея тук, толкова и лесно можеш да слезеш от нея.

Шивачът погледна морето под себе си и побърза да изглади неприятното впечатление, което последният му неудачен въпрос явно бе направил на якия му другар.

— Пази боже да нарека някого другояче освен с кръщелното и фамилното му име, както повелява законът — рече той. — Аз исках само да попитам бихте ли последвали джентълмена, комуто служите, до такова непристойно и гибелно място като бесилката?

Фид замълча малко, за да събере мислите си за отговор на такъв засукан въпрос. При този необикновен процес той задвижи енергично тютюна, с който устата му беше почти претъпкана, а после, когато завърши двата процеса, изригна струя тютюнев сок почти до реята на шпринтовото платно и изрече с много решителен тон:

— Да пукна, ако не го последвам! След като сме плавали заедно двайсет и четири години, би било подло да се разделя с него заради такава дреболия като някаква си бесилка, очертаваща се на хоризонта.

— За такава служба трябва да ви плащат винаги щедро и да ви гощават обилно, че да ви се ще да продължавате да служите — забеляза шивачът с тон, който показваше, че не би имал нищо против да получи по-подробен отговор. Фид не искаше да възпира любопитството му, напротив — смяташе, че щом веднъж се е впуснал в тази тема, длъжен е да я изясни докрай.

— Като става дума за заплащането — каза той, — знаеш ли, то е колкото се полага на моряк. Би било унизително, ако вземем по-малко, отколкото се пада на най-добрия прост матрос на кораб, защото все едно да призная, че получавам колкото заслужавам. Но мастър Хари си има свой начин да оценява заслугите на хората и ако оплете мислите си при тази работа, с никаква свайка не съм в състояние да ги разплета. Веднъж само подхвърлих, че е редно да ме направи старши кормчия, ама той не искаше и да чуе за такова нещо, казва, че понякога съм малко мързелив, за което може да си навлека наказание. Всеки знае, че колкото по-високо се катери една маймуна по въжетата на кораб, толкова по-ясно всеки на палубата може да види, че тя има на задницата си рея, несвойствена на човека. А що се отнася до яденето и пиенето, то влиза в дажбата на моряка; понякога се намира какво да отделя за някой приятел, а има и случаи да стоя с празен стомах.