Червеният корсар

— Внимавай да не изпуснеш човека в морето! — извика Уайлдър строго от мястото си на далечния ют.

— Нали той шивач, мастър Хари — отвърна флегматичният чернокож — ако зашие него лошо, сам той ще си виновен.

През време на този кратък разговор майстор Хоумспън бе завършил благополучно полета си. Тук той бе посрещнат както подобава от Фид, който го вдигна на хълбока си, настани го удобно между реята и утлегара139 и се залови да го връзва с въже така, че шивачът да може да действува свободно с ръцете си.

— Дръж се добре! — подвикна Ричард, когато омота здраво добрия човечец. — Ха така. Затегни си въжето.

После стъпи с един крак на шията на пленника си и като го улови за крака, който щръкна във въздуха, невъзмутимо го сложи в скута на уплашения шивач.

— Ето, приятелю — каза той, — а сега развърти иглата и ръката си, все едно че се намираш на работното си място. В твоя изкусен занаят винаги се започва от основата, като се внимава да не се развали горницата.

— Бог да пази мен и всички грешни простосмъртни от преждевременна смърт! — възкликна Хоумспън, гледайки празното пространство от шеметната си висота с чувство, което може да се оприличи донякъде на това, с което въздухоплавател при първия си опит съзерцава гледката под себе си.

— Укротете тоя моряк — подвикна пак Фид, — от патърдията му не може да се разговаря човешки, а тъй като този шивач тук не одобрява такелажа му, е, пратете ги при домакина за нов костюм.

Истинската причина обаче да иска да се отърве от висящия си колега беше искрицата на човечност, която все още проблясваше през грубата шеговитост на моряка, който добре знаеше, че пленникът му ще виси там с цената на големи телесни страдания. Щом молбата му бе изпълнена, той се обърна към шивача, за да продължи разговора така спокойно, сякаш двамата седяха на палубата и като че една дузина подобни жестоки шеги не бяха в ход на също толкова различни части от кораба.

— Защо си блещиш очите като илюминатори, братко? — подзе марсовият. — Това, което виждаш около себе си, е само вода, ако не се смята синята ивица откъм източния борд, която е някакво възвишение на Бахамските острови, нали разбираш.

— В грешен и нахален свят живеем! — отвърна шивачът. — И никой не може да каже кога ще дойде краят на живота му. Пет кървави и жестоки войни изкарах и останах здрав и читав, и то за да стигна най-сетне до тоя позорен и мерзък край.

— Е, щом си имал късмет във войните, нямаш право да се оплакваш, ако са ти се разтреперили гащите, когато те качваха тук на тази рея. Слушай, братко, аз съм виждал и по-смели хора да достигат същата височина и да не усетят кога и как са слезли обратно.