Докато на фокреята на пиратския кораб се разиграваше, гореописаната малка пантомима, на друго място ставаха сцени, в които трагичното беше примесено с комичното. Войната между господарите на палубата и ревностните защитници на марса беше още далеч от своя завършек.
Подир гневните думи неведнъж следваха удари и тъй като последните съставляваха част от състезанието, в което войниците и моряците не падаха по-долу от своите по-ловки мъчители, изгледите за успех в борбата започваха да стават твърде съмнителни. Найтингейл обаче беше винаги готов с прословутата си свирка и с ръмжащия си глас да напомня на сражаващите се да се придържат в рамките на благоприличието. Дълго, пронизително изсвирване, съпроводено с думите: „Хей, по-полека!“, досега бе възпирало пламенността на различните страни, когато шегата засягаше твърде болезнено някой буен войник или някой може би не толкова смел, но пък отмъстителен новак. Но едно недоглеждане на този, който обикновено следеше със зоркото си око действията на всички свои подчинени, насмалко не доведе до по-сериозни последици.
Едва екипажът бе започнал грубата игра, която току-що описвахме, и доброто разположение, накарало Корсаря временно да отпусне юздите на дисциплината, като че внезапно се изпари. Веселото и жизнерадостно настроение, с което бе водил разговора със своите гостенки (или пленнички, зависи за какви беше склонен да ги смята), изчезна, веждите му се смръщиха замислено. В очите му вече не святкаха искриците на оная своенравна и саркастична шеговитост, на която обичаше понякога да се отдава, а изражението им стана съсредоточено и сурово. Той изпадна отново в ония невесели мисли, така често помрачаващи лицето му, както сянка затъмнява златистите багри на полюляваща се зряла царевица.
Докато повечето от тия, които не участвуваха във веселите развлечения на екипажа, ги следяха внимателно — едни с учудване, други с недоверие, и всички повече или по-малко бяха обхванати от общото веселие, Корсарят като че ли не забелязваше това, което ставаше около него. Вярно, от време на време той вдигаше очи към ловките катерачи, които се ловяха като катерички за въжетата, или ги свеждаше към по-мудните движения на хората долу, но все с разсеяно изражение, показващо, че картината, която предаваха до мозъка, е смътна и отвлечена. Погледите, които хвърляше сегиз-тогиз към мисис Уилис и нейната увлечена от зрелището прекрасна възпитаница, изразяваха дълбоко вътрешно вълнение. Единствено по тези кратки, но проницателни погледи можеше да се съди за чувствата, които бушуваха у него. И най-зоркият наблюдател трудно би определил какви точно чувства надделяваха в душата му. В някои моменти човек би помислил, че взема връх някаква нечестива и порочна страст; а после, когато очите на Корсаря пробягваха бързо по добродетелното и пристойно, но все още привлекателно лице на гувернантката, изражението на съмнение и на уважение, с което я гледаше, беше твърде очебийно, за да се изтълкува погрешно.
