Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
Като рече това, богът отмина бързо офицерите и насочи вниманието си към морските пехотинци, които се бяха събрали вкупом, тайно съзнавайки, че всеки ще има нужда от подкрепата на другарите си при такъв щателен оглед. Отлично запознат с кариерата на всеки от тях в сегашния му престъпен занаят и тайно страхувайки се, че може внезапно да бъде лишен от власт, командирът на бака подбра измежду войниците един зелен новак, едва-що напуснал сушата, и заповяда на помощниците си да замъкнат жертвата на носа, където смяташе, че има по-малко опасност да му пречат да върши жестоките си шеги. Но морските пехотинци, и без това ядосани, че ги бяха направили за смях, и решени да защитят другаря си, се възпротивиха.
Избухна дълъг, шумен и ожесточен спор, в който всяка страна поддържаше правото си да постъпва както си иска. От думи спорещите скоро преминаха към обичайните враждебни действия. И докато в резултат на това мирът на кораба, както се казва, висеше на косъм, Генералът сметна за нужно да изрази възмущението си от подобно нарушение на дисциплината, което през цялото време клокочеше в душата му.
— Протестирам срещу тази разюздана, унизителна за войник процедура — заяви той, обръщайки се към своя все така разсеян и замислен началник. — Вярвам, че съм научил хората си какво е военна чест, а няма по-голям позор от това да се посяга на войник, освен ако не е подложен на полагаемото се полезно наказание с камшик. Предупреждавам открито всички, че който пипне с пръст някого от юнаците ми, освен ако, както казах, не е нарушил дисциплината, зле ще си изпати.
Тъй като Генералът не се и опита да сниши глас, той бе чут от подчинените си и произведе очакваното въздействие. Със съкрушителен юмручен удар сержантът разкървави лицето на бога на морето, с което за миг разкри земния му произход. Принуден да докаже мъжествеността си в много отношения, смелият моряк отвърна на това „приветствие“ с такива допълнителни украшения, каквито се изискваха според него от нуждите на момента. Тази размяна на любезности между две толкова важни личности послужи като сигнал за всеобщи военни действия между съответните им последователи. Врявата, с която бе съпроводена тази схватка, привлече вниманието на Фид. Щом видя докъде е стигнала играта долу, той остави другаря си на реята и с помощта на един бакщаг се смъкна на палубата с ловкостта, с каквато само маймуна би изпълнила този номер. Примерът му бе последван от всички моряци на марса и имаше голяма вероятност храбрите морски пехотинци да бъдат надвити само поради численото превъзходство на враговете си. Но несъкрушими в своята решителност и разпалени от омраза, тези школувани воини, вместо да потърсят спасение в бягство, се сгъстиха така, че да могат да се подкрепят взаимно. На слънцето засвяткаха щикове, докато някои моряци от външната страна на тълпата вече разграбваха полупиките, които образуваха нещо като войнствена украса в подножието на мачтата.
— Стойте! Всички да се дръпнат! — извика Уайлдър, като се хвърли в центъра на това гъмжило и го разблъска с бързина, може би удвоена от мисълта за голямата опасност, на която щяха да бъдат изложени беззащитните жени, ако този разюздан и освирепял екипаж изведнъж се развилнееше. — За бога, отдръпнете се и спазвайте дисциплината. А вас, сър, който се представяте за добър войник, приканвам да усмирите подчинените си.
Колкото и да беше възмутен от гореописаната сцена, Генералът, съзнавайки колко важно е да се запази вътрешният мир на кораба, веднага откликна на този призив. Примерът му бе последван от всички младши офицери, които отлично разбираха, че не само спокойствието, но и животът им зависи от спирането на така неочаквано отприщилия се буен поток. Но те само показаха колко трудно се поддържа власт, която няма законна сила. Нептун бе захвърлил маскарадния си костюм и подкрепян от своите храбри моряци, се готвеше за бой, който може би скоро щеше да му даде по-голямо право да претендира за безсмъртие, отколкото привилегиите, от които току-що се бе отказал. До този момент офицерите, кога със заплахи, кога с увещания, бяха предотвратявали взрива, така че времето минаваше повече в приготовления, отколкото в буйства. Но морските пехотинци грабнаха оръжието си, а моряците, снабдили се с огромно количество пики и всевъзможно друго оръжие като лостове и ръчки на лебедки, образуваха два големи отряда, струпани от двете страни на гротмачтата. Един-двама смелчаци от тях дори домъкнаха оръдие и насочиха дулото му към вътрешността на кораба, така че можеше да помете половината от шканците. С една дума, духовете бяха толкова разгорещени, че достатъчно беше някой от едната или другата страна да удари някого, и на кораба щеше да настъпи клане и опустошение. Опасността от такава крайност бе засилена от насмешките, излезли от скверни уста, които се отваряха само за да бълват най-вулгарни ругатни за външността и характера на враговете си.