Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— В „При Кати“? — погледът му се стрелва към мен.
— Не, не в „При Кати“, не точно тук. Следата го е завела до Беруик, където е живял човекът, когото търсим. Там е израснал.
— И вие търсите този човек?
— Точно. Boute a boute.
— Той чернокож ли е?
— Не, бял е — Пинки се смее, после: — Макар и не чак колкото мен. Един луд, името му е Байрън Будро. Познаваш ли го?
Артър клати глава.
— Не, не го знам.
— Виж сега. Разбрахме, че този Байрън се е мотал известно време с един хунган някъде в Морган Сити. Не сега, преди години.
Артър ококорва очи.
— Ти да не ме будалкаш нещо?
— Така разбрахме. И ние търсим този хунган, за да го питаме дали случайно не знае къде може да е Байрън сега — защото мислим, че ако намерим Байрън, ще намерим и момченцата. За хунгана знаем само едно — че няма горна устна.
— Ain? — Артър хваща горната си устна между палеца и втория и третия си пръст. — Без горна устна?
Пинки кима.
— Така ни казаха.
— Чувал съм за този човек — казва Артър. — Казват, че го целунало зомби и му хапнало устната. Много е известен.
— Как се казва? — питам аз.
— Димент. Той е хунганът без устната. Доктор Аристид Димент. Голямо бизанго.
— Какво е бизанго? — питам аз.
— Хунган — това е вуду жрец, а бизанго му е паството, само че хората там са много близки, като семейство — обяснява Артър.
— По-скоро нещо като тайно общество — казва Пинки.
— Ако си болен или имаш проблем — казва Артър, — или имаш нужда от съвет, отиваш при хунгана. Хунганите знаят как да угодят на лоа, знаят как да направят мойо — да ти е здраво семейството, да си намериш гадже, бизнесът ти да потръгне. Някои от тях знаят и черната магия. Други работят и с двете ръце. — Артър свежда очи и аз го виждам как се прекръства скришом. — Доктор Димент — той е от тях.
— Работи и с двете ръце?
Артър все така гледа надолу. Клати глава.
— Това означава, че е магьосник — казва Пинки. — Има свръхестествени сили. Благославя с едната ръка, прави магии с другата.
Кимам.
— Значи Димент е магьосник. Сега вече разбирам интереса на Будро.
— Да, но не е толкова просто — казва Пинки. — Вуду е много, много сложно нещо. Може да го изучаваш дълго време и пак нищо да не разбереш. Малкото, което знам, го научих покрай един случай, с който се занимавах преди време. Жената уж била умряла заради проклятие, но семейството й не се хванало на въдицата. Обърнаха се към мен. Оказа се, че е била убита.
— Отровена? — пита Артър.
Пинки кима. Обръща се към мен да ми обясни:
— Има билки, които изцеляват, и отвари, които разболяват. Хунганите и манбосите — това са жените жреци — изучават лекарствата и отровите в естествения свят. Това е част от обучението им. — Обръща се към Артър. — Нали така?
— Долу-горе — казва Артър и пак ни показва широката си усмивка. — Може да се каже, че това е докторската част на вещерския доктор.
— На теория — продължава Пинки — те лекуват само от болежки със свръхестествен произход. — Кима към Артър. — Този Байрън Будро, Артър, отровил собствения си баща и го затворили за това.
Артър примижава.
— Вуду има отдавнашни традиции в отровите — казва Пинки и потропва с чашата си по плота на масата. — Още по времето на островните плантации някои от робите използвали бавнодействащи отрови срещу господарите си. Това било и първото, което привлякло вниманието на белите към религията на робите. Плюс разни слухове за свръхестествени сили — за християните това си било чиста проба работа на дявола. Вещерство. Та заради отровата и магьосничеството плантаторите много скоро ги хванало шубето. Никога не знаеш откъде може да ти дойде някоя лошотия, кой може да ти спретне проклятие или да ти отрови храната. Точно тогава властите наистина се опитали да изкоренят религията.
— Да я изкоренят?
— О, много пъти се опитвали. С общите усилия на правителството и църквата мислели, че ще могат да заличат вуду. Само че в резултат вуду просто минало в нелегалност. В по-голямата си част мимикрирало. Виждаш ли, единственият начин робите да запазят вярванията си бил да се преструват на християни, а това плантаторите го насърчавали. В крайна сметка вудуто се омешало с християнските практики. Всички лоа на вуду, съществата, властващи над духовния свят, си имат своите християнски паралели. Лоа Легба например е свети Петър.
— Чувал съм нещо за това. — Сещам се какво ми беше казал Скот за образа върху десетцентовата монета — Меркурий, свети Петър и Легба.
— Схващаш за какво ти говоря, нали? Робите са се престрували, че почитат свети Петър, а всъщност са се кланяли на Легба. А след време Легба и свети Петър станали едно. — Обръща се към Артър. — Дай друг пример.