Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Сузана отново се засмя — весело и доволно.
— Истинска лисица си. Роланд.
Джейк ги гледаше с интерес, после го подкани:
— Кажи някоя ругатня на селийски.
Роланд се замисли, сетне каза нещо много бързо и завалено. Прозвуча така, сякаш някой си правеше гаргара с гъста течност.
— Какво означава? — ухили се Джейк. Стрелецът сложи ръка на раменете му.
— Че имаме да си говорим за много неща.
19
— Ние сме ка-тет — започна Роланд, — което означава хора, обвързани от съдбата. Философите в моята страна твърдяха, че ка-тет може да бъде нарушен само от смърт или от предателство. Корт, великият ми учител, казваше, че след като смъртта и предателството също са спици от колелото на ка, такава обвързаност никога не може да бъде нарушена. С течение на годините научавах все повече и възприех възгледа на Корт… Всеки от членовете на ка-тет е като парче от мозайка. Сам по себе си този къс е загадка, но когато се сглобят, парчетата съставят картина… или част от нея. За да се довърши една картина, може да са необходими страшно много ка-тет. Не бива да се изненадвате, ако откриете, че в живота ви има допирни точки, които разбирате едва сега. Първо, всеки от вас тримата знае мислите на другия…
— Какво? — извика Еди.
— Така е. Споделяте мислите си толкова непринудено, че дори не го съзнавате. За мен е по-лесно да го разбера, тъй като не съм пълноправен член на този ка-тет — вероятно защото не съм от вашия свят — и не мога да участвам изцяло в обмена на мисли. Но мога да ги изпращам. Сузана… спомняш ли си, когато бяхме в кръга?
— Да. Ти ми рече да пусна демона, когато ми кажеш… Но не го произнесе на глас.
— Еди… спомняш ли си, когато бяхме на мечешката поляна и механичният прилеп те нападна?
— Да. Ти ми каза да се хвърля на земята.
— Той не проговори, Еди — намеси се Сузана.
— Да, крещях, но наум. — Стрелецът се обърна към Джейк: — А ти спомняш ли си какво стана в къщата?
— Когато дъската, която дърпах, не се отместваше, ти ми каза да дръпна другата. Но щом не можеш да четеш мислите ми, Роланд, откъде знаеше в каква беда бях?
— Видях. Не чух нищо, но видях — само малко, сякаш през мръсно стъкло на прозорец. Тази близост и споделяне на мисли се нарича кеф — дума, която означава много неща на първоначалния език на Стария свят — вода, раждане и жизнена сила са само три от тях. Искам да я осъзнаете. Засега това е всичко, което желая.
— Как можеш да осъзнаеш нещо, в което не вярваш? — попита Еди.
Роланд се усмихна.
— Просто го възприемай.
— Това и правя.
— Роланд? — обади се Джейк. — Мислиш ли, че Ко е част от нашия ка-тет!
Сузана се усмихна, но Роланд — не.
— В момента не съм готов дори да отгатна, но ще ти кажа, че много мисля за твоя космат приятел._ Ка _не управлява всички и стават случайни съвпадения… но внезапната поява на един скунк, който още помни хората, не ми се вижда случайност.
Огледа ги и продължи:
— Ще започна пръв. Еди ще говори след мен — оттам, откъдето свърша. После Сузана. Джейк, ти ще разказваш последен. Съгласни ли сте?
Те кимнаха.
— Чудесно. Ние сме ка-тет. Един от многото. Нека разговорът да започне.
20
Разговорът продължи и след залез слънце. Спряха само за да се нахранят. Накрая Еди имаше чувството, че се е боксирал дванайсет тежки рунда с Рей Ленард Сладура. Вече не се съмняваше, че „осъзнават кеф“, както се изрази Роланд. Двамата с Джейк изглежда виждаха в съня си живота на другия, сякаш бяха две половини на едно цяло.
Роланд започна с онова, което се бе случило в планината, където беше свършил първият живот на Джейк в този свят. Разказа за разговора си с човека в черно и за загадъчните думи на Уолтър за Звяра и за някого на име Безсмъртен странник. За странния страшен сън, в който цялата вселена беше погълната от лъч фантастична бяла светлина. И как в края на съня бе останал само стрък пурпурна трева.
Еди поглеждаше крадешком Джейк. Беше поразен от знанието, от разбирането в очите на момчето.
21
Стрелецът бе разказал части от историята на Еди по време на делириума си, но за Сузана всичко беше непознато. Тя слушаше с широко отворени очи. Докато Роланд повтаряше нещата, които Уолтър му бе казал, Сузана видя проблясъци от нейния свят — досущ отражения в счупено огледало: автомобили, рак, ракети до луната, изкуствено осеменяване. Нямаше представа кой е Звярът, но името Безсмъртен странник й беше познато като вариант на Мерлин магьосникът, който „дирижирал кариерата“ на крал Артур. Ставаше все по-любопитно.