Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Слънцето бе стигнало до хоризонта. Роланд помоли Джейк да им покаже „Чарли Пуф-Паф“ и да им я прочете. Джейк извади книгата. Еди и Сузана дълго разглеждаха корицата.
— Притежавах тази книга като малък — промълви младежът.
— После, когато станах на четири години, се преместихме от Куинс в Бруклин и я изгубих. Не си спомням картинката на корицата. И изпитвах същите чувства като теб, Джейк. Не ми харесваше.
Сузана вдигна очи към Еди.
— И аз имах същата книга. Как бих могла да забравя момиченцето, което се казваше като мен… Макар че в онези дни това беше бащиното ми име. И аз изпитвах същото към влака. Не ми харесваше и не му вярвах. Мислех, че усмивката му е лицемерна.
Роланд набързо погледа книгата и я върна на Сузана.
— И ти ли я изгуби? — Да.
— Обзалагам се, че знам кога — рече Еди. Тя кимна.
— Случи се, след като онзи човек пусна тухлата на главата ми. Книгата беше у мен, когато отидохме на сватбата на Синята леля. Спомням си, защото все питах татко, дали ни тегли Чарли Пуф-Паф. Не исках да е той, защото трябваше да отидем в Елизабет, Ню Джърси, а аз мислех, че Чарли може да ни закара навсякъде другаде. Нали развеждаше хората из някакво приказно село или нещо подобно?
— Луна-парк.
— Да, разбира се. Има картинка, на която Чарли вози там децата. Всички се усмихват и се смеят, но на мен винаги ми се е струвало, че пищят да ги пусне да слязат.
— Да! — извика Джейк. — Точно така!
— Мислех, че Чарли ще ни закара там, където живее, не на сватбата на Синята леля, и никога няма да ни пусне да се приберем вкъщи.
— Никога няма да се прибереш отново вкъщи — измърмори Еди и нервно прокара пръсти през косите си.
— Докато пътувахме с онзи влак, не смеех да оставя книгата. Мислех си: „Ако се опита да ни отвлече, ще започна да късам страниците, за да се откаже.“ Но, разбира се, пристигнахме точно където трябваше, при това навреме. Татко дори ме заведе да видя локомотива. Беше дизелов, не парен. После, след сватбата, онзи човек Морт пусна тухлата върху мен и дълго време бях в кома. Повече не видях книгата. — Сузана се поколеба, сетне добави: — Тази може да е моята… или на Еди.
— Да, вероятно — каза младежът. Лицето му беше бледо и сериозно… после се ухили като хлапе. — Вижте костенурката. Нали е симпатична? Всичко служи на шибания Лъч.
Роланд погледна на запад.
— Слънцето залязва. Прочети книгата, преди да се е стъмнило. Джейк.
Момчето отвори на първата страница, показа им картинката на инженера Боб в кабината на Чарли и започна:
— „Боб Брукс беше инженер в железопътна компания «Среден свят». Движеше се от Сейнт Луис до Топика…“
24
— „И от време на време децата го чуваха да пее старата си песен с тихия си дрезгав глас“ — завърши Джейк.
Показа им последната картинка — щастливите деца, които може би всъщност пищяха — после затвори книгата. Слънцето бе залязло. Небето беше пурпурно.
— Е, не всичко съвпада — отбеляза Еди. — По-скоро прилича на сън, в който реките текат нагоре по хълма. Но има смисъл и това ме плаши до смърт. Средния свят е територията на Чарли. Само че тук не се казва Чарли, а Блейн Моно.
Роланд погледна Джейк.
— Какво мислиш? Да заобиколим ли града, за да се отдалечим от влака?
Джейк се замисли. Наведе глава, а пръстите му разсеяно галеха гъстата, мека като коприна козина на Ко.
— Иска ми се — отговори, — но ако правилно съм разбрал какво е ка, не бива да го правим.
Роланд кимна.
— Ако е ка, трябва да помислим как да действаме. Опитаме ли се да го заобиколим, ще открием, че обстоятелствата ни принуждават да отидем там. В такъв случай е по-добре веднага да се предадем на неизбежното, вместо да го отлагаме. Какво ще кажеш, Еди?
Младежът дълго мисли, както бе сторил Джейк. Не искаше да има нищо общо с говорящ влак, който се задвижваше сам и независимо дали се наричаше Чарли Пуф-Паф или Блейн Моно, разказът на Джейк загатваше, че в тази работа има нещо гнило. Но им предстоеше да изминат огромно разстояние и някъде там, в края, беше онова, което бяха тръгнали да търсят. С удивление установи, че знае точно какво мисли и какво иска. Вдигна глава и за пръв път, откакто бе дошъл в този свят, се вторачи в светлосините очи на Роланд.
— Искам да застана в онази градина с рози и да видя Кулата. Не знам какво ще се случи след това. Но не ми пука. Искам да съм там. Не ме интересува дали Блейн е дяволът и дали влакът минава през ада на път за Кулата. Гласувам да отидем.
Роланд кимна и се обърна към Сузана.
— Ами, аз не съм сънувала Тъмната кула, затова ще се съобразя с вашите желания. Но започнах да вярвам в_ ка _и не съм толкова тъпа, че да не усещам, когато някой ме чукне по челото и ми каже: „Натам, идиотко.“ А ти, Роланд? Какво мислиш?