Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Скоро ще падне в реката — отбеляза той.
Може би — неохотно се съгласи Еди, — но на мен не ми се вижда в толкова лошо състояние.
Роланд въздъхна.
— Не възлагай толкова големи надежди.
— Какво искаш да кажеш?
Еди долови докачливостта в собствения си глас, но вече беше късно да се поправи.
— Трябва да вярваш на очите си, Еди. Това е всичко. Когато бях малък, имаше една поговорка: „Само глупакът вярва, че сънува, преди да се е събудил.“ Разбираш ли?
Младежът усети, че ироничният отговор е на езика му, но след кратка вътрешна борба го преглътна. Макар и несъзнателно, по някакъв начин Роланд го караше да се чувства като дете.
— Да — отговори. — Майка ми обичаше да казва нещо подобно.
— Какво?
— Надявай се за най-доброто и очаквай най-лошото — намусен отговори той.
Лицето на Роланд засия в усмивка.
— Мисля, че любимата поговорка на майка ти ми харесва повече.
— Но той е още там! — избухна младежът. — Може би има разрушения, но още съществува. Толкова ли е лошо да се надяваме, че там може да намерим някои неща, които ще ни помогнат? Или хора, които ще ни нахранят и ще разговарят с нас като старците в Ривър Кросинг, вместо да стрелят? Толкова ли е лошо да се надяваме, че може да ни провърви?
По време на последвалата тишина той смутен осъзна, че бе произнесъл цяла реч.
— Не. — В гласа на Роланд прозвуча добротата, която винаги изненадваше Еди, щом я чуеше. — Не е лошо да се надяваш.
Стрелецът изгледа всички като човек, събуждащ се от дълбок сън, и добави:
— За днес вървяхме достатъчно. Време е да поговорим. Напусна пътя и тръгна през високите треви, без да се обръща. След миг останалите трима го последваха.
18
Преди да се запознаят с възрастните хора от Ривър Кросинг, Сузана виждаше Роланд като герой от телевизионните филми, които рядко гледаше. „Шайен“, „Човекът с пушката“ и, разбира се, първообразът на всички, „Барутен дим“. Беше го слушала с баща си като радиопиеса, преди да го филмират за телевизията. Замисли се колко чужда би била на Еди и на Джейк идеята за радиодрама и се усмихна. Роланд не бе живял само в един свят. Спомни си думите на разказвача в началото на предаването. „Това кара човек да бъде бдителен… и малко самотен.“
До посещението в Ривър Кросинг представата й за Роланд беше точно такава. Не беше широкоплещест и висок като героите в онези филми и лицето му беше по-скоро на уморен поет, отколкото на въдворител на закона от Дивия запад, но го бе видяла и в ролята на мним полицай, чиято единствена мисия в живота беше да раздава правосъдие.
Сега разбра, че Роланд е нещо много повече от ченге, предприело поход към края на света. Беше дипломат, посредник, вероятно дори учител. Преди всичко беше „добрият войник“ — цивилизована сила, която не позволяваше на хората да се избиват постоянно, за да има време и за известен прогрес. В миналото е бил по-скоро странстващ рицар, отколкото ловец. И в много отношения бе останал същият. Хората от Ривър Кросинг със сигурност мислеха така. Пред кого друг биха коленичили в прахоляка, за да искат благословия?
В светлината на това ново прозрение Сузана разбра колко умно ги бе насочвал Стрелецът от онази ужасна сутрин в говорящия пръстен. Всеки път, когато искаха да сравнят преживяванията си — а имаше ли нещо по-естествено от това, за да проумеят катаклизмите и необяснимото си „влечение“ към този свят — Роланд бързо се намесваше и сменяше темата толкова неусетно, че никой от тях (дори тя, която четири години бе участвала в движението за граждански права) не забелязваше това.
Сузана мислеше, че знае защо — Роланд го правеше, за да даде на Джейк време да се излекува. Но фактът, че разбираше мотивите му, не променяше чувствата й — удивление, веселие и тъга — за начина, по който ги бе манипулирал. Спомни си нещо, което Андрю — шофьорът й, бе казал малко преди Роланд да я привлече в този свят. Андрю спомена, че президентът Кенеди е бил последният стрелец в западния свят. Тогава Сузана му се присмя, но сега го разбра. Роланд беше като Дж. Ф. Кенеди. Вероятно притежаваше малко от въображението на президента, но що се отнасяше до романтиката… себеотдаването… обаянието…
„И коварството — помисли тя._ — Не забравяй коварството!“_
Изненада се, когато избухна в смях.
Роланд седеше с кръстосани крака. Обърна се към нея и вдигна вежди в недоумение.
— Какво е толкова смешно?
— Всичко. Кажи ми нещо. Колко езика говориш? Стрелецът се замисли.
— Пет. Навремето говорех много добре селийски диалект, но мисля, че съм забравил всичко, освен ругатните.