Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Замисли се за Блейн Моно — влак, толкова бърз, че пътуваше като свръхзвукова бомба из огромния, населен с духове свят. Това, естествено, го накара да се сети за Чарли Пуф-Паф, който беше пенсиониран и забравен като излязъл от употреба след появата на повия „Бърлингтънски зефир“. Спомни си изражението на Чарли — привидно весело и приятно, но всъщност съвсем друго. Замисли се за железопътната компания „Среден свят“ и за пустеещите земи между Сейнт Луис и Топика. Чарли беше готов да тръгне, когато господин Мартин имаше нужда от него. Пуф-Паф надуваше свирката си и сам си слагаше въглища. Отново се запита дали инженерът Боб не бе повредил умишлено „Бърлингтънски зефир“, за да даде още една възможност на любимия си Чарли. Най-после ритмичните барабани престанаха да бият така внезапно, както бяха започнали, и той се унесе в сън.
16
Сънува, но не чудовището от мазилката.
Стоеше на черна магистрата някъде в дивата пустош на Западен Мисури. Ко беше с него. От двете страни на пътя бяха наредени предупредителни сигнали — бели хиксове с червени светлини в средата. Лампите мигаха и звънците дрънчаха.
От югоизток се чу бръмчене, което постепенно се усили. Звучеше като светкавица в бутилка.
„Идва“ — каза той на Ко.
„Ва“ — съгласи се скункът.
И изведнъж в равнината пред тях се появи огромно розово същество с аеродинамична форма. Двете предни стъкла, които блестяха на слънцето, приличаха на очи.
„Не задавай тъпи въпроси — каза Джейк на Ко. — Това нещо няма да играе глупави игри. Това е кошмарен влак и се казва Блейн.“
Неочаквано Ко скочи на релсите и приклекна с прилепнали назад уши. Златистите му очи блестяха. Зъбите му бяха оголени в отчаяно ръмжене.
„Не! — изкрещя Джейк. — Не, Ко!“
Но зверчето не му обърна внимание. Розовият „куршум“ се устреми към малкия, предизвикателен скунк и бръмченето сякаш запълзя по кожата на Джейк. От носа му потече кръв, а пломбите му се разклатиха.
Джейк се хвърли към Ко. Блейн Моно (или беше Чарли Пуф-Паф?) връхлетя върху тях. Момчето се събуди. Трепереше и беше обляно в пот. Нощта го притискаше като осезаема тежест. Обърна се на другата страна и трескаво протегна ръка към Ко. За един ужасен миг помисли, че скункът го няма, но после пръстите му напипаха меката като коприна козина. Зверчето изписка и го погледна със сънено любопитство.
— Всичко е наред — с пресъхнало гърло прошепна Джейк.
— Няма влак. Беше само сън. Заспивай, момко.
— Ко — повтори животинчето и отново затвори очи.
Джейк легна по гръб и се загледа в звездите. „Блейн е опасен — помисли си. — Много опасен“
Може би.
„Никакво може би!“ — като обезумяло настоя съзнанието му.
Добре, Блейн беше опасен. Но в последното есе на Джейк пишеше и още нещо по въпроса, нали?
„Блейн е истината“
— О, Боже, каква бъркотия! — прошепна Джейк.
Затвори очи и след секунда заспа. Този път не сънува нищо.
17
По обяд на следващия ден стигнаха до върха на поредния хребет и за пръв път видяха моста. Пресичаше река Сенд там, където коритото й се стесняваше, завиваше на юг и минаваше пред града.
— Исусе! — промълви Еди. — Не ти ли се вижда познат, Сузи?
— Да.
— А на теб, Джейк?
— Да… Прилича на мост „Джордж Вашингтон“.
— Така е — съгласи се Еди.
— Но какво прави мост „Джордж Вашингтон“ в Мисури? — зачуди се Джейк.
Еди го погледна.
— Къде?
Момчето се смути.
— Искам да кажа в Средния свят.
Еди го погледна по-изпитателно от всякога.
— Откъде знаеш, че това е Средният свят? Не беше с нас, когато се натъкнахме на онзи пътен знак.
Джейк пъхна ръце в джобовете и се вторачи в мокасините си.
— Сънувах го. Да не мислиш, че съм го видял в някоя туристическа агенция?
Роланд докосна рамото на Еди.
— Остави това засега.
Младежът го погледна и кимна.
— Гледаха моста още малко. Трябваше им време, за да свикнат с градския пейзаж. Но имаше и нещо непознато, някакви мъгляви очертания в синьото утринно небе. Роланд различи четири невероятно високи метални кули — по една в двата края на моста и две в средата. Между тях в дълги сводове се простираха гигантски кабели. Към основите на моста се спускаха множество вертикални линии — други кабели или метални подпори. Но Роланд видя и празноти и след известно време осъзна, че мостът вече не е абсолютно хоризонтален.