Нож от блянове

Мат си седеше в седлото на Пипс, опипваше разсеяно юздите и кротко чакаше сред цялата тази врява и махане на ръце. Пипс от време на време потръпваше, но вече не се опитваше да хукне. Том се провря през тълпата към Мат и отпусна ръка на шията на коня. Джюй-лин и Аматера дойдоха след него — тя се беше вкопчила в хващача на крадци и поглеждаше боязливо възбудените хора от трупата; а след тях — Ноал и Олвер. Момчето като че ли също бе готово да се вкопчи в някого за утеха, в когото и да е, само че беше вече много голямо и не искаше да го покаже. Ноал също изглеждаше угрижен, клатеше глава, мърмореше и все гледаше към Айез Седай. Нямаше и капка съмнение, че от тази вечер щеше да твърди, че е виждал нещо такова и преди, само че в много по-голям мащаб.

— Мисля, че оттук ще продължим сами — каза кротко Том. Джюйлин кимна мрачно.

— Ако се наложи — отвърна Мат.

Малцина щяха да застанат на страната на онези, които търсеха Тюон, отвлечената наследница на Сеанчанската империя, иначе той отдавна щеше да е оставил позорището. Да се доберат до спасителното убежище без трупата, в която да се крият, щеше да е много по-опасло, но не и невъзможно. Невъзможното беше да вразуми тези хора. Само един поглед към изплашените им лица бе достатъчен, за да го убеди, че няма да му стигне златото за това. Сигурно нямаше да стигне златото в целия свят.

Лука слушаше мълчаливо, загърнат в яркочервеното си наметало, докато енергията на хората от трупата не се изразходи. Щом гласовете им взеха да заглъхват, той тръгна между тях. Без никакви помпозни жестове този път. Тук ще спре да потупа някого по рамото, там — за да се взре искрено в очите на някоя жена. Селските пътища? Те били затънали в кал, по-скоро реки, отколкото пътища, заради пролетните дъждове. Така щяло да е два пъти по-дълго да стигнат до Люгард, три пъти, ако не и повече. Мат едва не се задави, като чу Лука да говори за бързина, но той съвсем не Ги подгряваше. Говореше за усилието да се измъкват затъналите фургони, принуждаваше слушащите го едва ли не да се видят как се напъват, за да измъкнат впряговете през калта, стигаща почти до ритлите. Дори един селски път нямаше да е чак толкова лош, но той успя да им го внуши. Най-малкото успя да го внуши на Мат. Малки и много нарядко щели да са селищата по тези черни пътища, селцата щели да са само от по няколко колиби. Малко щели да са местата за представление, а и храна за толкова много хора трудно щяла да се намери. Каза го, докато гледаше тъжно едно момиченце на пет-шест годинки, надничащо иззад полите на майка си, и човек просто разбираше как го вижда пред очите си как плаче от глад. Не една жена прегърна дечицата си при тези думи.