Нож от блянове

— Най-обикновено поле си е — измърмори най-сетне, доста високо, и отби от пътя.

Мат придружи Тюон и Селусия до пурпурния фургон, след като Метвин пое конете — но тази вечер нямаше да има ядене й игри на Камъчета.

— Това е нощ за молитва — каза му тя. — Нищо ли не знаеш, играчко? Оживелите мъртъвци са знак, че Тармон Гай-дон е близо.

Този път не го взе за поредното й суеверие — в края на краищата и на него му бяха минали подобни мисли. Не беше много по молитвите, но този път се помоли, кратичко. Понякога човек няма какво друго да направи.

Никой не искаше да спи, тъй че лампите горяха из целия лагер. Никой не искаше да остава сам също така. Мат яде сам в шатрата си. Нямаше апетит и заровете тропаха в главата му по-силно от всякога, но точно като свърши, Том дойде да поиграят на камъчета, а скоро след него — и Ноал. Лопин и Нерим цъфваха през няколко минути, кланяха се и питаха дали Мат или другите искат нещо. После донесоха вино и чаши — Лопин донесе висока глинена стомна и счупи восъчния печат, а Нерим донесе чашите на дървена табла. Мат им каза да намерят Харнан и другите войници.

— Не се съмнявам, че вече се напиват, което е добра идея според мен. Това е заповед. Предайте им, че съм казал да дадат и на вас.

Лопин се сведе над кръглия си корем в мрачен поклон.

— Помагам от време на време на челника, милорд. Носил съм му едно-друго. Вярвам, че ще е щедър с брендито. Хайде с мене, Нерим. Лорд Мат иска да те напия и ще се напиеш с мен, даже ако трябва да ти седна отгоре и да ти налея брендито в гърлото.

Тясното лице на въздържателя кайриенец се навъси неодобрително, но и той се поклони и бързо излезе с тайренеца. Мат не смяташе, че на Лопин ще му се наложи да му сяда отгоре.

Дойде и Джюйлин, с Аматера и Олвер, тъй че към играта с камъчета на масичката се добави играта на „Лисици и змии“, проснати на платнения под. Аматера се оказа свестен играч на камъчета, нищо чудно, след като беше бивша владетелка, но устните й още повече се нацупиха, когато двамата с Олвер загубиха, макар че в тази игра никой не печелеше. Но пък Мат винаги беше подозирал, че не е била много добра владетелка. Който не играеше, седеше на нара. Мат гледаше игрите, когато не беше негов ред да играе, както и Джюйлин, докато играеше Аматера. Почти не откъсваше очи от нея, освен когато му дойдеше ред да играе. Ноал си бъбреше приказките — но пък той винаги си заплиташе лакардиите, дори докато играеше, и бъбренето като че ли не влияеше на умението му с камъчетата — а Том седеше и четеше писмото, дето Мат му го беше донесъл, като че ли преди много, много време. Страницата беше много омачкана от носенето в джоба на палтото на Том и много зацапана от четене и препрочитане. Беше казал, че е от някоя си умряла жена.

Изненада беше, че по някое време Домон и Егеанин надникнаха през процепа. Не че точно бяха отбягвали Мат, откакто той се премести от зеления фургон, но не си и правеха труд да го потърсят. Като всички останали, и те се бяха облекли в по-хубави дрехи от дрипите, които носеха в началото за прикритие. Раздвоените поли на Егеанин и палтото с висока яка, и двете от синя вълна и извезани с жълто, почти златисто по пешовете и ръкавите, биеха малко като на униформа, докато Домон, в добре скроеното кафяво палто и торбести панталони, затъкнати в подвитите малко под коленете ботуши, приличаше от глава до пети на преуспяващ, макар и не чак заможен иллиански търговец.