Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Тук в Лондон ли? — попита Мартин.
— О, не, боя се, че не. Разбира се, имаме го на лента, но честно казано, трябва да го чуете на голямата машина с всички нейни възможности за усилване на звука. Обикновен касетофон няма да има това качество. Записът е доста глух, дори моите араби не могат да го разберат.
И за двамата дните до края на седмицата бяха заети изцяло. Мартин се съгласи да отиде с колата си в неделя, а Плъмър предложи да го заведе на обед в „една доста прилична кръчма на около километър и половина от службата“.
Никой в заведението с дебели стари греди на тавана не обърна внимание на двамата мъже, облечени в сака от туид. И двамата поръчаха неделното печено говеждо и йоркширски пудинг.
— Не знаем кои разговарят — рече Плъмър, — но очевидно това са доста високопоставени хора. По някаква причина оня, който се обажда, използва открита телефонна линия и изглежда се връща от Кувейт. Може би това е телефонът в колата му — знаем, че не е от армейската мрежа, следователно човекът, с когото вероятно говори, не е военен. Може би е някакъв висш служител.
Говеждото дойде и те престанаха да разговарят, докато им го сервираха с печени картофи и пащърнак. Когато сервитьорката ги остави, Плъмър продължи.
— Този, който се обажда, сякаш обсъжда съобщения на Иракските военновъздушни сили, че американците и англичаните все по-често изпращат въздушни патрули току до границата, които в последния миг завиват встрани.
Мартин кимна. Беше чувал за тази тактика. Тя имаше за цел да проследи каква ще е реакцията на иракската противовъздушна отбрана на такива привидни навлизания в тяхното въздушно пространство, като по този начин я принуди да „освети“ радарните си екрани и насочващите приспособления на ракетите САМ, така че точното им местоположение да бъде засечено от самолетите АУАКС, които кръжаха над Персийския залив.
— Той споменава за Бени ел Калб. Кучите синове, имайки предвид американците, а онзи, от другата страна, се смее и подхвърля, че Ирак греши, като реагира на тази тактика, която очевидно цели да разкрие позициите на отбраната му.
Сетне първият човек споменава нещо, което не можем да разберем. На това място има някакво изкривяване, атмосферни смущения или нещо от този род. Успяваме да усилим звука и да отстраним страничния шум, но на това място той произнася неясно думите си.
Във всеки случай другият се ядосва и му казва да млъкне и да затвори телефона. Нещо повече, този същият, за когото смятаме, че се намира в Багдад, трясва слушалката. Бих желал да чуеш последните две изречения.
След обяда Плъмър закара Мартин до прослушвателния комплекс, който продължаваше да работи по същия начин, както и във всеки работен ден. В едно изолирано от външни шумове помещение, което приличаше много на звукозаписно студио, Плъмър нареди на един оператор да пусне тайнствения запис. Двамата с Мартин седяха мълчаливо, докато гърлените гласове от Ирак изпълниха стаята.
Разговорът започна така, както го описа Плъмър. Към края иракчанинът, който, както изглеждаше, се бе обадил, сякаш се възбуди. Гласът му промени височината си.
— Не за дълго, рефик. Скоро ще…
Сетне започнаха страничните шумове и думите се изкривиха. Но те подействаха върху човека в Багдад като шок. Той прекъсна другия:
— Млъкни, ибн-ал-гахба.
Сетне тресна слушалката, сякаш внезапно и с ужас осъзнал, че линията не е сигурна.
Операторът пусна записа три пъти на малко по-различна скорост.
— Какво смяташ?
— Първо, и двамата са партийни членове — отвърна Мартин. — Само хората от партийната йерархия използват обръщението „рефик“, другарю.
— Точно така, следователно имаме двама големи началници, които си бъбрят за струпването на американско оръжие и за провокациите на американската авиация при границата.
— После един от тях се възбужда, вероятно се гневи, донякъде изпада в екзалтация. Използва израза „не за дълго“…
— Иска да каже, че ще настъпят промени ли? — попита Плъмър.
— Така изглежда — отвърна Мартин.
— Следват изкривените думи. Но чуй как реагира другият, Тери. Той не само прекъсва разговора, а нарича колегата си „курвенски син“. Доста силничко, а?
— Много силно. Само по-старшият от двамата може да използва този израз и да му се размине — потвърди Мартин. — Какво, по дяволите, го е предизвикало?
— Изкривената част от записа. Чуй отново.
Операторът пусна отново тази фраза.
— Нещо за Аллах? — предположи Плъмър. — Скоро ще бъдем с Аллах? Ще бъдем в ръцете на Аллах?
— На мен ми звучи като: „Скоро ще имаме… нещо… нещо… Аллах“.