Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Поне да обработваха земята или да поправяха пътищата в отечеството си! Но не, госпожо, тия военни не са полезни никому! Трябва ли бедният народ да ги храни, за да се учат само да убиват хората! Аз съм стара жена, без образование наистина, но като ги виждам, че си хабят силите да тупат с крак по земята от сутрин до вечер, казвам си: като има хора, които правят толкова открития, за да бъдат полезни — защо други да се стремят да бъдат вредни? И не е ли ужасно наистина да се убиват хора — били те прусаци или англичани, поляци или французи? Ако човек си отмъщава на някого, който му е направил зло, това е лошо, за това го наказват; но когато нашите синове отиват да бъдат изтребвани с пушки като дивеч — добре е, значи, понеже се дават ордени на оня, който избие най-много! Не, видите ли, никога не ще мога да разбера това!
Кордюне издигна глас:
— Войната е варварство, когато се напада един мирен съсед; тя е свещен дълг, когато се отбранява отечеството.
Старата жена наведе глава:
— Да, когато се отбраняваме, е друго нещо; но не трябва ли по-скоро да бъдат избити всички царе, които правят това за свое удоволствие?
Очите на Кордюне пламнаха.
— Браво, гражданко — каза той.
Господин Каре-Ламадон дълбоко размишляваше. Макар да бе фанатичен почитател на прославените пълководци, здравият разум на тая селянка го караше да се позамисли върху голямото благосъстояние, което биха докарали на една страна мишците на толкова бездействуващи и следователно разоряващи държавата хора — на толкова издържани от нея непроизводителни сили, ако те биха били използувани за големи индустриални мероприятия, за чието завършване са нужни векове.
Между това Лоазо стана от мястото си и започна да разговаря шепнешком със собственика на странноприемницата. Пълният човек се смееше, кашляше, храчеше. Огромният му корем подскачаше от радост, причинена от шегите на неговия събеседник, от когото той закупи шест бурета бордо за пролетта, когато прусаците ще са вече отпътували.
Вечерята едва бе завършена и пътниците, които бяха капнали от умора, отидоха да спят.
Лоазо обаче, който бе наблюдавал как вървят работите, накара жена си да си легне, а след това прилепяше ту ухото си, ту окото си до отвора на ключалката, като се стараеше да разкрие онова, което той наричаше „потайностите на коридора“.
След около един час той долови леко шумолене, огледа се веднага и съзря Лоената топка, която изглеждаше още по-пълна в своя пеньоар от син кашмир, обшит с бели дантели. Тя държеше в ръката си свещник и отиваше към вратата с големия номер в дъното на коридора. Изведнъж една друга врата се открехна отстрани и когато Лоената топка се върна след няколко минути — Кордюне, по презрамки, я следваше. Те говореха тихо, после спряха. Лоената топка изглежда, че енергично се съпротивляваше срещу желанието му да влезе в стаята й. Лоазо за съжаление не чуваше какво казваха, но най-после можа да схване няколко думи, тъй като те заговориха на по-висок глас. Кордюне я увещаваше оживено:
— Защо ставате глупава — какво значение има това за вас?
С възмутен поглед тя отговори:
— Не, драги, има моменти, когато тия работи не се вършат! И после — тук това би било срамно.
Той по всяка вероятност нищо не разбираше и запита защо. Тогава, обзета от гняв, тя повиши още повече глас:
— Защо? Вие не разбирате защо? Когато има прусаци в хотела, а може би и в съседната стая дори?
Той замлъкна. Тоя патриотичен свян у една лека жена, която не искаше да се отдава на любовни ласки под носа на неприятеля, сигурно бе събудил в сърцето на Кордюне неговото заспало чувство на достойнство и той, след като само я целуна, безшумно се прибра в стаята си.
Лоазо, твърде разпален, се отдръпна от ключалката, с няколко леки скока се приближи до леглото, облече нощницата си и повдигна завивката, под която лежеше набитото тяло на жена му. Той я събуди с една целувка и й прошепна:
— Обичаш ли ме, миличка?
Цялата къща се умълча. Но скоро след това, от неопределена посока, без да може да се установи дали от тавана или откъм зимника, се разнесе мощно, монотонно и равномерно хъркане, което отекваше глухо и продължително и наподобяваше шума, издаван от парен котел, намиращ се под силно налягане. Господин Фоланви спеше.
Тъй като бе решено пътниците да потеглят отново на следния ден в осем часа сутринта, всички се събраха в тоя час в готварницата. Но колата, на чийто брезент се бе натрупал цял снежен покрив, стоеше сред двора без коне и без кочияш. Напразно търсиха кочияша по конюшните, в сеновала и под заслона за коли. Тогава мъжете решиха да походят из околността и излязоха. Озоваха се на площад, в дъното на който беше черквата, а от двете страни бяха наредени ниски къщи, където се забелязваха пруски войници. Първият, когото видяха, белеше картофи. Вторият, по-далече, миеше една бръснарница. Друг един, обрасъл до очите с брада, целуваше едно разплакано детенце, люлееше го на коленете си и гледаше да го усмири. Едрите селянки пък, чиито мъже бяха в редовете на бойците, показваха със знаци на послушните си победители с каква работа трябва да се заловят: да цепят дърва, да сипят супата, да мелят кафе. Един от тях дори переше бельото на хазайката си, една съвсем немощна старица.