Шутът на кралицата

Ако хората на сър Хенри не знаеха пътя за Уинчестър, можехме да го намерим, следвайки тълпите. Като че ли всеки мъж, жена и дете искаха да видят как кралицата най-сетне си взема съпруг, и пътищата бяха претъпкани с фермери, докарали продуктите си на най-големия пазар в страната, актьори, които разпъваха шатрите си по целия път, уличници, мошеници и амбулантни търговци с разни лекове, гъсарки и перачки, колари и ездачи, които водеха по няколко резервни коня. После идваше и цялата онази пъстрота, съпътстваща кралския двор, потеглил на път: сновящите в двете посоки вестоносци, мъжете в ливреи, войниците, ездачите, които съпровождаха екипажите, и онези, които препускаха с все сили да ги настигнат.

Хората на сър Хенри носеха на съветниците на кралицата доклади относно Елизабет, затова се разделихме на входа на двореца Улвси — голямата къща на епископа, където бе отседнала кралицата. Отидох направо в покоите на кралицата и открих на всеки вход тълпи от хора, които си пробиваха път напред с прошения, с надежда тя да ги удовлетвори. Плъзгах се под лакти, между рамене, промъквах се между облицовани с ламперия стени и едри лакеи, докато стигнах до стражите на вратата и застанах пред кръстосаните им алебарди.

— Шутът на кралицата — представих се. Един от мъжете ме позна. Той и другарят му пристъпиха напред и ме оставиха да се стрелна зад тях и да отворя вратата, докато те удържаха напиращата тълпа.

В залата за аудиенции беше почти също толкова претъпкано, но тук повечето дрехи бяха от коприна и бродирана кожа, а споровете се водеха както на английски, така и на френски и на испански. Тук бяха амбициозните, желаещи да се издигнат в обществото мъже и жени на кралството, домогващи се до място в двора и нетърпеливи да бъдат забелязани от новия крал. Той щеше да създаде нов двор, който трябваше — дай Боже! — да включва поне няколко чистокръвни англичани, освен стотиците испанци, които беше настоял да доведе като своя лична свита.

Пообиколих из залата, като подслушвах откъслеците от разговори — най-вече скандални коментари по въпроса как младият принц ще възприеме старата кралица. Открих, че докато стигнах до вратата на личните й покои, бузите ми бяха пламнали от гняв, а зъбите — стиснати.

Стражът ме пусна да мина, кимвайки в знак, че ме е познал, но дори в личните покои на кралицата нямаше спокойствие. Тук имаше още придворни дами и слуги, музиканти, певци, членове на свитата и обикновени зяпачи, които никога преди не бях виждала с нея. Огледах се за нея, но тя не беше там: столът до огнището, който й служеше за трон, беше празен. Джейн Дормър беше в прозоречната ниша и шиеше, на вид също толкова подчертано безразлична, колкото и в деня на първата ми среща с нея, когато кралицата беше една болна жена в двор, изпълнен със сенки, без надежда да се възкачи на трона.

— Дойдох при кралицата — казах й аз с лек поклон.