Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— Но дори да не ме покани…
Тя изплака тихо.
— Това е грубо. Но тя беше милостива към вас. — Направих пауза. — Спомнете си, че той искаше от нея да нареди да ви обезглавят.
— И трябва да съм благодарна за това?
— Можете да бъдете спокойна. И да чакате.
Лицето, което вдигна към мен, внезапно беше станало леденостудено.
— Ако тя му роди син, тогава аз няма да имам какво да очаквам, освен принудителен брак с някой папистки принц — или смърт.
— Казахте ми, че всеки ден, в който можете да останете жива, е победа — напомних й.
Тя не се усмихна в отговор. Поклати глава.
— Важното не е да остана жива — каза тя тихо. — Никога не е било. Аз оцелявах заради Англия. Оцелявах, за да бъда принцеса на Англия. Оцелявах, за да наследя престола.
Не я поправих: тези думи бяха верни за нея сега, макар да смятах, че познавам Елизабет твърде добре, за да я виждам като жена, оцеляваща единствено заради страната си. Но не исках да я хвърлям в някой от гневните й пристъпи.
— Трябва да го направите — казах успокоително. — Да останете жива заради Англия. И да чакате.
На следващия ден тя ме пусна да си вървя, макар че негодуванието й бе силно като на дете, което са пропуснали да поканят на пиршество. Не знаех кое я разстрои повече: тежкото й положение на единствена протестантска принцеса в римокатолическа Англия, или това, че не беше поканена на най-важното събитие в християнския свят след срещата на баща й с Франсоа Първи на така наречените „Позлатени поля“8. Когато ме отпрати с махване на ръка, без нито една дума, обръщайки нацупено глава, аз си помислих, че вероятно пропускането на празненството беше най-лошото нещо за нея тази сутрин.
Ако хората на сър Хенри не знаеха пътя за Уинчестър, можехме да го намерим, следвайки тълпите. Като че ли всеки мъж, жена и дете искаха да видят как кралицата най-сетне си взема съпруг, и пътищата бяха претъпкани с фермери, докарали продуктите си на най-големия пазар в страната, актьори, които разпъваха шатрите си по целия път, уличници, мошеници и амбулантни търговци с разни лекове, гъсарки и перачки, колари и ездачи, които водеха по няколко резервни коня. После идваше и цялата онази пъстрота, съпътстваща кралския двор, потеглил на път: сновящите в двете посоки вестоносци, мъжете в ливреи, войниците, ездачите, които съпровождаха екипажите, и онези, които препускаха с все сили да ги настигнат.
Хората на сър Хенри носеха на съветниците на кралицата доклади относно Елизабет, затова се разделихме на входа на двореца Улвси — голямата къща на епископа, където бе отседнала кралицата. Отидох направо в покоите на кралицата и открих на всеки вход тълпи от хора, които си пробиваха път напред с прошения, с надежда тя да ги удовлетвори. Плъзгах се под лакти, между рамене, промъквах се между облицовани с ламперия стени и едри лакеи, докато стигнах до стражите на вратата и застанах пред кръстосаните им алебарди.
— Шутът на кралицата — представих се. Един от мъжете ме позна. Той и другарят му пристъпиха напред и ме оставиха да се стрелна зад тях и да отворя вратата, докато те удържаха напиращата тълпа.
В залата за аудиенции беше почти също толкова претъпкано, но тук повечето дрехи бяха от коприна и бродирана кожа, а споровете се водеха както на английски, така и на френски и на испански. Тук бяха амбициозните, желаещи да се издигнат в обществото мъже и жени на кралството, домогващи се до място в двора и нетърпеливи да бъдат забелязани от новия крал. Той щеше да създаде нов двор, който трябваше — дай Боже! — да включва поне няколко чистокръвни англичани, освен стотиците испанци, които беше настоял да доведе като своя лична свита.
Пообиколих из залата, като подслушвах откъслеците от разговори — най-вече скандални коментари по въпроса как младият принц ще възприеме старата кралица. Открих, че докато стигнах до вратата на личните й покои, бузите ми бяха пламнали от гняв, а зъбите — стиснати.
Стражът ме пусна да мина, кимвайки в знак, че ме е познал, но дори в личните покои на кралицата нямаше спокойствие. Тук имаше още придворни дами и слуги, музиканти, певци, членове на свитата и обикновени зяпачи, които никога преди не бях виждала с нея. Огледах се за нея, но тя не беше там: столът до огнището, който й служеше за трон, беше празен. Джейн Дормър беше в прозоречната ниша и шиеше, на вид също толкова подчертано безразлична, колкото и в деня на първата ми среща с нея, когато кралицата беше една болна жена в двор, изпълнен със сенки, без надежда да се възкачи на трона.
— Дойдох при кралицата — казах й аз с лек поклон.
8
Позлатените поля — такова име е дадено на мястото, определено за срещата на крал Хенри VIII с френския крал Франсоа I от 7 до 24 юни 1520 във Франция, близо до Кале. Целта е била да се укрепи приятелството между двамата крале след договора, сключен между тях през 1518 година. Наименованието е възникнало сравнително по-скоро и е свързано с изключителния разкош, сред който протекла срещата. — Бел.ред.