Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Трябва да взема гумената лодка — обяви той. — Провизиите са на свършване.
— Ох! — Марла седна на петите си и избърса капките пот по челото си. — До Сейнт Кристофър ли отиваш, Лару? Надявах се сама да прескоча дотам. Малко пресни яйца и плодове наистина ще ми свършат работа.
— С удоволствие ще напазарувам всичко, което пожелаеш.
— Всъщност… — Тя му отправи най-чаровната си усмивка. — Много бих искала да сляза за малко на брега. Ако нямаш нищо против компанията ми.
Това малко променяше плановете му, но той се усмихна.
— Ma chere Марла, за мен това би било най-голямото удоволствие.
— Би ли почакал само няколко минути, докато се поизмия?
— Моето време е изцяло на твое разположение.
Самата галантност, той й помогна да се качи в гумената лодка и остана да я наблюдава как умело прекосява разстоянието до „Ново приключение“. Знаеше, че нищо на света не може да накара прекрасната госпожа Бомон да преплува и два метра.
— Напразно си хабиш чара с нея, френчо — измърмори Бък и фрасна конгломерата с чука си.
— Но, mon ami, какво да правя като имам чар в излишък? — Развеселен, Лару го погледна. — А на теб какво да ти донеса от острова?
Бутилка „Блек Джак“ — помисли си Бък и почти усети първото ужилване на уискито в гърлото си.
— Нищо не ми трябва.
— Както кажеш. — Лару потупа джоба, където си държеше тютюна, и закрачи обратно към парапета. — А, ето я и моята прекрасна компаньонка в пазаруването. А bientot.
Като истински кавалер Лару пое лоста на кормилото и направи плавен завой, така че Марла да може да помаха на Рей, преди да потеглят към Сейнт Кристофър.
— Наистина оценявам жеста, Лару. Рей е толкова затънал в картите и записките си, че не ми даваше сърце да го помоля да ме закара. — Доволна от възможността да разгледа магазините, тя вдигна лице срещу вятъра. — Всички са толкова заети…
— И ти самата работиш много, Марла.
— Не прилича много на работа. Виж, гмуркането… — Тя завъртя очи. — Ето това е работа. На теб, изглежда, ти харесва.
— Матю е чудесен учител. След толкова години на повърхността за мен е удоволствие да сляза под нея. А Рей е най-добрият съекипник на света.
— Винаги е обичал гмуркането. От време на време все още се опитва да ме убеди да пробвам и аз. Всъщност веднъж се опитах с шнорхел. Рифовете край брега на Козумел бяха много вълнуващи, но аз се заплеснах и влязох малко по-навътре от предвиденото. Докато разбера, дъното се изгуби от погледа ми. Беше изключително странно усещане. — Тя потръпна. — Нещо като световъртеж. — Развеселена от собствените си страхове, тя потупа спасителната жилетка, която си бе облякла. — Ще се задоволя с лодките.
— Жалко, че не можеш лично да видиш „Изабела“.
— При всичките скици, които направи Тейт, имам чувството, че съм я видяла. Какво ще направиш със своя дял, Лару? Ще се върнеш ли в Канада?
— Пощади ме, моля те. Такъв студ е там. — Той плъзна поглед по бреговата линия в далечината. Бели пясъци, поклащащи се палми. — Лично аз предпочитам по-топлия климат. Сигурно ще си построя къща тук и ще гледам водата от прозореца. Или ще обиколя света с платноходка. — Той й се ухили. — Но при всички случаи смятам да се насладя на новопридобитото си богатство.
Това, в крайна сметка, бе амбиция не по-лоша от всяка друга.
След като привърза лодката към кея, той придружи Марла до градчето, като чаровно настоя да плати за таксито. Да обикаля с нея из сергиите с плодове и зеленчуци се оказа истинско забавление.
— Много ли ще се разсърдиш, ако надникна в някой и друг магазин, Лару? Срам ме е да си призная подобна женска слабост, но се чувствам лишена от изконните си права. Много бих искала да поразгледам това-онова, а и трябва да купя някои дреболии.
— Щом трябва, трябва. Много бих искал да дойда с теб, но и самият аз имам да свърша едно-две неща. Ще ти бъде ли удобно да се срещнем тук след… след четирийсет минути?
— Чудесно.
— Значи дотогава. — Той й целуна галантно ръка и се отдалечи.
Веднага щом се скри от погледа й, Лару се вмъкна във фоайето на малък хотел. Нуждаеше се от уединението на телефонна кабина и без да губи време, се възползва от тази в хотела. Не бе необходимо да отваря тефтерче, за да набере номера, който му трябваше. Знаеше го наизуст. Беше опасно да се записват такива неща.
Тананикаше си тихичко, докато чакаше телефонистката да го свърже с поискания номер. За сметка на получателя, разбира се. Ухили се пренебрежително, когато нечий надут глас обяви:
— Домът на Вандайк.
— Поръчан е разговор за ваша сметка за Сайлъс Вандайк от господин Лару. Ще го приемете ли?