Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Готова си да поемеш риска повторно да изгубим всичко, така ли?
Тя понечи да отговори, после се поколеба, защото беше сигурна, че той не говори единствено за „Изабела“.
— Не — тихо каза тя. — Не съм готова. Засега ще отложим въпроса за Хейдън, но аз все още смятам, че това би бил правилният ход.
— Веднъж да си свършим работата, можеш да викаш колкото си искаш учени. Дори ще ти помогна да я извлечеш на повърхността парче по парче, ако това е, което искаш.
Тя се втренчи в него, останала без думи.
— Сериозно?
С рязко дръпване той угаси двигателя, бяха стигнали до „Ново приключение“.
— Не можеш да го разбереш, нали, Червенушке? Дори сега.
Смутена, тя вдигна ръка към неговата.
— Матю…
— Давай — сопна й се той и вдигна палец към стълбата. — И след двайсет минути да си готова за гмуркане.
„Жени“ — помисли си той, докато насочваше гумената лодка към „Русалка“. Нали уж те трябваше да са чувствителната, емоционалната половина от човечеството? Ама че шега. Стои си той и само дето не е прокапал от любов като бор, на който му сълзят соковете, а единственото, за което може да говори тя, са правила и наука.
Лару, чийто златен зъб проблясваше между ухилените му устни, хвана въжето, което Матю му хвърли, и привърза гумената лодка към корабчето.
— И така, mon ami, чувстваш се освежен тази сутрин, а?
— Разкарай се — предложи Матю, качи се с лекота на палубата и съблече ризата си в движение. — Спести си коментарите. Искам кафе.
Без да си прави труд да прикрие усмивката си, Лару се отправи с бодра крачка към камбуза.
— Когато аз прекарам нощта с жена, на сутринта и двамата се усмихваме.
— Продължавай в същия дух — промърмори Матю, докато проверяваше екипировката си — и току-виж си загубил още един зъб. — Грабна бутилките и се премести откъм левия борд.
Беше легнала с него, помисли си горчиво той. Беше му позволила да я има, докато и двамата не останаха без сили. А все още го смяташе за нещо средно между мекотело и дъждовен червей. Смъкна ядно шортите си и нахлузи плувките. Що за жена беше тя, по дяволите?
Когато се върна при водолазния си костюм, Бък вече го чакаше.
— Я задръж за минутка, момко. — След нощ на равносметка и тревоги Бък бе готов да избухне като заредено оръдие. Той заби пръст в гърдите на Матю. — Чакам обяснения!
— Мен пък ме чака работа. Приготви смукача.
— Никога не съм си пъхал носа в тази… тази хормонова част от живота ти. — За да задържи Матю на мястото му, той отново заби пръста си в гърдите му. — Смятах, че знаеш кое какво е. Но когато почна да му мотаеш главата на това сладко момиченце…
— Сладко — прекъсна го Матю. — О, да, много е сладка, когато те одира на тънки лентички или когато те рита до посиняване. — Той грабна костюма, седна на палубата и се зае с процедурата по навличането му върху краката си. — Какво става между мен и Тейт изобщо не е твоя работа.
— Друг път не е. Всички сме част от един екип, а баща й ми е най-добрия приятел, който съм имал. — Бък потри устата си с ръка и усети неотложна нужда от питие, с чиято помощ да се плъзне безболезнено през останалата част от нравоучението. — Не казвам, че един мъж няма своите нужди. Може и да не ти е лесно да стоиш тук толкоз седмици, без начин да ги задоволиш, но…
Присвил очи срещу слънцето, Матю се изправи, за да издърпа костюма нагоре по бедрата си.
— За такива нужди си имам ръка.
Бък се навъси. Не обичаше да говори за тези неща. Но имаше своите задължения.
— Тогава защо, по дяволите, не я използва, вместо да използваш Тейт? Казах ти го още преди осем години и пак ще ти го кажа. Тя не е еднодневка, момко, аз няма да си стоя и да…
— Не съм я използвал, дяволите да го вземат! — Той напъха ръката си в ръкава. — Влюбен съм в нея.
— Не си ли… — Бък млъкна, премигна и реши, че ще е по-добре, ако седне. Почака, ориентирайки се в новосъздалата се обстановка, докато Матю отпиваше от кафето, което бе грабнал от ръцете на Лару. — Не се майтапиш, нали?
— Просто ми се махни от главата.
Бък хвърли поглед към Лару, който си създаваше работа като проверяваше компресора.
— Виж какво, Матю, не знам много за тия неща, обаче… Боже, кога стана?
— Преди около осем години. — По-голямата част от гнева му се отцеди, но напрежението все така стягаше болезнено раменете му. — Стига за това, Бък. Записа ли прогнозата за времето?
— Да, да. Няма да имаме проблеми. — Със съзнанието, че не е в свои води, той се изправи тромаво и помогна на Матю да нарами бутилките. — Рей и канадецът извадиха някакъв порцелан след като ти замина за острова. Марла се канеше да го почиства.