Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Хубаво. Дай сигнал на „Приключение“, Лару. Искам да започваме вече.
— По-добре да свършвате — отбеляза Лару, но тръгна към десния борд да изпълни указанието.
— Разбира се, че съм добре. — Тейт завърза на кръста си канията с водолазния нож и се опита да успокои майка си. — Съжалявам, ако си се разтревожила.
— Не бях точно разтревожена. По-скоро загрижена. Знам, че Матю никога не би те наранил.
— Не би, значи? — измърмори Тейт.
— Ох, слънчицето ми. — Марла я притисна в кратка, силна прегръдка. — Ти си голяма жена. Знам го. Също така знам, че си разумна, внимателна и с чувство за отговорност. Всичко онова, което трябва да бъдеш. Но дали си щастлива?
— Не знам. — Тейт нарами бутилките си и затегна ремъците. — Това не ми влизаше в сметките. — Тя погледна към Лару, който махаше от палубата на „Русалка“. — Не е лесно да разбереш Матю — въздъхна тя и закопча колана с тежестите. — Но мога да се справя. Мога да се справя и с него. — Нахлузи плавниците си и се намръщи. — Татко нали не е намислил някоя щуротия по тоя повод?
Марла се засмя и подаде на Тейт водолазната маска.
— Аз пък мога да се оправя с него. — Тя вдигна очи и погледна към Матю, който стоеше на палубата на „Русалка“. — Матю Ласитър е привлекателен и интересен мъж, Тейт. Сърцето му крие ниши, които не биха останали тайна за подходящата жена.
— Нишите на Ласитър не ме интересуват. — Тейт нагласи маската и се ухили. — Но нямам нищо против отново да ми падне в ръцете.
Той не й даде кой знае каква възможност. Включи смукача в момента, в който стъпиха на дъното. Работеше бързо и усилено. От време на време пясъкът, раковините и дребните парчетии от потъналия кораб обстрелваха гърба и раменете на Тейт като с картечница. Трябваше да подтичва, за да не изостава от темпото му, като в същото време се ровеше в изсмуканото от машината, пълнеше кофите и подръпваше въжето, което даваше сигнал на Бък да ги изтегля нагоре. Матю не й оставяше много време да се наслаждава на находките.
Буца конгломерат я перна по рамото достатъчно силно, за да й остане синина. Вместо да присвие очи от острата болка, тя се утеши с няколко ругатни по адрес на Матю и протегна ръка към калцираното образувание. Почернелите сребърни монети, слепили се в някаква умопобъркана скулптура, промениха настроението й. Тя заплува през мътилката и рязко потропа по бутилките на Матю.
Той се обърна и нехайно отстъпи крачка назад, когато Тейт тикна триумфиращо конгломерата пред лицето му. Хвърли му един кратък поглед, сви рамене и се върна към работата си.
„Какво, по дяволите, му става?“ — зачуди се тя и пусна богатата находка в кофата. Би трябвало да се засмее, да подръпне косата й, да докосне лицето й. Да направи нещо. Вместо това дълбаеше като маниак със смукача, без помен от удоволствието, което винаги бе придружавало общата им работа.
„Мисли си, че ме интересуват единствено парите — беснееше Матю, размахвайки помпата над пясъка. — Наистина ли смята, че ще започна да хвърлям къчове от радост и ще затанцувам при вида на някаква си буца сребро?“ Що се отнасяше до него, Тейт можеше да си задържи всяка скапана монета, която намереха. И да предаде и последната на безценния си въображаем музей или на безценния си Хейдън Дийл.
Беше я искал, по дяволите. Но не бе предполагал, че сексът без нейната любов или, дяволите да го вземат, без уважение от нейна страна, ще е толкова празен. И да го остави толкова празен.
Е, сега вече знаеше. И му бе останала само една цел. „Проклятието на Анжелик“. Щеше да претърси всеки сантиметър от дъното, всяка цепнатина, всеки корал. А когато го намереше, щеше да отмъсти на бащиния си убиец.
Отмъщението, реши Матю, е по-благодатна цел от любовта на една жена. Господ му беше свидетел, че нямаше да боли толкова при евентуален провал.
Работи, докато ръцете му не окапаха от умора и съзнанието му не изтръпна от еднообразието. После тръбата разхвърли пясъка и пред очите му се разкри първият зашеметяващ проблясък на златото.
Матю отдръпна тръбата и погледна към Тейт. Коленичилата й фигура се виждаше през размътената вода, очите й бяха нащрек зад маската, макар той да долавяше натрупаната умора, която забавяше движенията й.
Бе й наложил твърде високо темпо и го знаеше. Въпреки това нито веднъж не го бе помолила да спре или да намали. „Дали гордостта не е в основата на проблемите ни?“ — помисли си Матю, после отмести погледа си обратно към лъскавите монети, пръснати като дребните от джоба на някое небрежно божество върху морския под.
Усмихна се и насочи помпата така, че да засмуче монетите. Те се заизсипваха зад него, посипаха се с дрънчене по бутилките на Тейт и обсипаха гърба й като куршуми.